От предишната история вероятно вече сте разбрали, че самоделните длета дават много кураж, даже и при липса на умения за дърворезба. След като имах длета, то значи вече мога и да издялкам нещо с тях, нали. Много добре звучи. На теория. Само дето не мога нито да рисувам, нито да дялкам, абе изобщо почти нищо. Обикновено не страдам от липса на решимост, особено ако не знам с какво се захващам. Така се захванах и с това. Проектът беше скициран в голям размер и тъй като беше сравнително прост, го прерисувах в реалните му размери. Ако си мислите, че е загубил детайлите при този процес, лъжете се. И в голям размер си беше толкова опростен. Все пак, по това време рисуваческите ми способности само за толкова стигаха.
Малко за материала и размерите
Не съм правил снимки на целият процес. Изобщо не ми е идвало наум, че изобщо ще се получи нещо, което става за показване. Така че снимките пред вас са по-скоро инцидентни. На горната се виждат реалните размери. Диаметърът на кръгчето е около 25-26 мм. Захващането е върху парче надупчено от неизвестна дрелка дърво, в дупките на което съм пъхнал пирони. Между тези пирони съм закрепил детайла чрез зачукване на дървен клин. Сигурно има и по-добри методи за фиксиране на една дърворезба, но така успях да изравня захвата на нивото, на което резбовам. Каквото и друго да бях използвал щеше да стърчи и да пречи на ръцете. А резбата и без това си беше малка.
Дървото е същият онзи злополучен бивш крак от табуретка, който безжалостно режех на филийки с помощта на ножовка за метал. Изобщо още едно упражнение за луди. От бук се правят доста мебели, включително и резбовани. И за тази си цел не е лоша дървесина. Но за фина дърворезба със сигурност има и по-подходящи материали от поизгнил бук. Въпреки че беше престоял доста време на атмосферни условия, явно първоначалната обработка е била добра. След като махнах горния изгнил слой, отдолу излезе сравнително твърда, но далеч не хомогенна дървесина. Но каквото – такова!
Изрязване на дърворезбата
Мисля излишно е да обяснявам самият процес на резбата. Тогава със сигурност не съм имал понятие какво правя, а и не помня много добре как точно се е случило. Дали съм подходил по общоприетия начин – първо сваляне на фона и после рязане по фигурата, също не мога да кажа. Дупките по фона са направени с парче заострено желязо подобно на шило. В последствие, след като намазах с лененото масло, дървесината се разду и дупките се позапушиха. Наложи се второ минаване дупка по дупка, за да има добър фон, на който да изпъква фигурата. Накрая завършекът е с обикновен пчелен восък.
Завършек с масла и восъци
Вероятно вече ще си кажете – абе как така този тук няма никакви умения, а пък знае, че фон трябва да прави, че и да маже с разни масла и восъци. Признавам си – наистина не знаех в началото. Но пък можех да попитам добри майстори от Работилницата! Историята с фона я научих от Евгени Димов от Сопотски еснафъ. За маслата също, а и доста неща попрочетох из интернет по въпроса. Може би завършващите (или както някои ги наричат неправилно „финишни“) покрития, са много обширна тема и си заслужава човек да отдели време и да напише нещо и за тях. Тук няма да ви занимавам с тях, а ще си позволя да вметна някои мисли, които ми дойдоха наум след като завърших въпросното и аз не знам какво е точно.
Най-напред да сме наясно – това е първата ми дърворезба в живота. Ама изобщо. Честно казано, съвсем не очаквах такъв резултат. Очаквах да стане нещо, което изобщо да не става за гледане, да не говорим за показване. Не казвам, че това е върхът на сладоледа, но все пак, не ме беше много срам, когато го показвах. Преживяваше се! И си зададох въпроса: След като мога да направя нещо такова без абсолютно никаква подготовка, то какво ли мога да направя ако вложа време и усилия да се науча?
Понякога има и проблясъци…
Мисля, че това беше моментът, в който осъзнах, че ако се понапъна може и да стане нещо от мен. Въпреки че вече не бях първа младост. И въпреки че нямах абсолютно никакви условия. Всичко се случваше върху кухненската маса, която беше освобождавана всеки път и след това наново почиствана. Само като си спомня как за всеки отделен час за дърворезба ми се налагаше половин час да нареждам и пренареждам… Нямате си на представа колко се радвам, че вече имам работилница, в която мога да се развихря. А освен условия ми липсваха и абсолютно всички умения. Да тръгнеш да се учиш на такъв занаят от нула във, може би, вече втората половина на живота… Само като си го помислех и ми се изправяше косата. Е, предизвикателствата са, за да бъдат приемани, нали. Едва ли съм напреднал чак толкова в дърворезбата, но поне имам желание да научавам по нещо ново всеки път, когато започна нов проект.
Наскоро гледах във видео Мери Мей да показва с умиление първата си резба. Така и аз се сетих за моята първа резба. Със сигурност не е кой знае какво, но е скъп спомен за това как е започнало това вълнуващо приключение, което още продължава. А и там тя говореше как запазването на този първи опит ни помага да се обърнем назад и да видим пътя, който сме извървяли. Безкрайният ни път на самоусъвършенстване, който все ни дърпа напред и който ще продължи и много след като нас самите вече отдавна няма да ни има. За да го извървят и други такива като нас. Е, тя определено е изминала доста по-дълъг път. Моят, уви, е по-скромен, което е видно и по резултатите. Но пък, така си знам, че трябва много работа и много практика.