Може би точно заради преходността на собственият ни живот, ние хората отделяме специално място на повторенията. В съвременността ритъмът (като циклично повторение) е останал основно в изкуствата, но по-назад във времето не е било така. Повтарящите се събития са приемани за божествени или най-малкото над човешки.
От древния Уроборос, през индийската Махаюга и скандинавския Рагнарьок, идеята за цикличността на времето е доминираща във всички древни общества. Всъщност чак в XIX в. с изобретяването на точната хронография и появата и масовата употреба на часовниците, представата ни за времето става, каквато я познаваме днес. До преди това живота на хората се е измервал с цикличните събития от природата наоколо.
Липсата на работно пространство и най-вече липсата на мотивация за работа не означава, че човек трябва да стои и да бездейства. И въпреки, че все още нямаше използваема работилница и нещата се случваха в движение, ако човек иска да задобрява, трябва да работи по въпроса.
Да, може би изглежда малко странна една такава връзка на дърворезбата с калиграфията, но уверявам ви такава има, поне в моята глава. Най-напред до голяма степен споделям мнението на известния композитор Карл Орф, че изкуството не може да бъде ограничавано в жанрове. То винаги е комплексно. Никога не е само танц, а и музика, сценография и смесица от други жанрове. Така и една дърворезба не е само рязане на дърво. Най-малкото – проектът е нарисуван преди да бъде резбован.
Казват, че да разбираш и усещаш посоката на влакната на дървесината, която резбоваш е едно от трудните умения за усвояване в дърворезбата. Също така казват, че резбарите до края на живота си се учат на това умение, като с практиката добиват все по-добър и рафиниран усет.
И тази дърворезба, както и предишните неща си има предистория. След известно време на редовни видеоразговори, майсторите решиха да има и срещи на живо…
Като ти кажат „Можем ли да измислим нещо за подарък?“ два дни преди събитието, няма много време за реакция. Такъв беше случая и с тази инкрустация. Но какво да се прави, …
За да разберете по-добре историята, ще се наложи да започна от много назад във времето. Някога, в най-силните години на социализма в България, сме имали изключително добре развито горско стопанство. Толкова добре развито, че дори сме го изнасяли. И не само като знания или „know-how“ както е прието да се казва сега, а дори и като материални ресурси. През 70-те и 80-те години…
Когато си млад все ти се иска да опиташ от много неща. Всичко ти се струва интересно, примамливо и сякаш закачливо те кани – ела, опитай ме. Може би това е част от незабравия спомен на всеки за собствената му младост. Но трябва да ви кажа, че…
Има стара българска поговорка – „Една птичка пролет не прави“. Ако трябва да я перифразираме, то трябва да кажем, че една що-годе сносна работа върху дърво, майстор не прави.