Тук, драги ми читателю, можеш да прочетеш как започна всичко и как така се стигна до този сайт. Историите, които разказвам тук са се случили преди години. Но пък историите, включително и тези на уменията ни, са важни и трябва да се помнят. Те са, колкото за теб приятно четиво, толкова за мен спомен и начин да се върна назад и да си припомня къде коя техника съм използвал и кои са били грешките ми. Последното, за грешките, е особено важно. Както в дърворезбата така и в живота, ако допускаме едни и същи грешки, никога няма да се развием, или поне няма да е със желаните темпове.
Така. че оставям те да се полюбуваш на собствената ми неопитност и се надявам, че с моите грешки ще успея да спестя поне част от твоите.
Първи стъпки
Началото на една история…
И тази история, като всяка добра история, започва малко странно. Но пък не може да се каже и че няма предисловие. А предисловието не е тук и не сега, а преди доста години, както самата тази история. И за да не ви обяснявам, можете да видите самата история, която се разви в коментарите на ето тази публикация на Евгени Димов.
Инструментът е важен, глупчо…!!!
Ако вече сте прочели предишната история, то вече сте разбрали, че всяко начало е трудно. А е особено трудно да се опитваш да резбоваш без наличие на поне едно длето. Както по-късно Евгени Димов ме просветли, истината е в ножчето, но и без длета не може.
Това мога ли го или не го мога…?
От предишната история вероятно вече сте разбрали, че самоделните длета дават много кураж, даже и при липса на умения. След като имах длета, то значи вече мога и да издялкам нещо с тях, нали. Много добре звучи. На теория. Само дето …
За по-сигурно, пак…
Има стара българска поговорка – „Една птичка пролет не прави“. Ако трябва да я перифразираме, то трябва да кажем, че една що-годе сносна работа върху дърво, майстор не прави.
Приключения в инкрустацията
За младостта, чукчетата и инкрустацията
Когато си млад все ти се иска да опиташ от много неща. Всичко ти се струва интересно, примамливо и сякаш закачливо те кани – ела, опитай ме. Може би това е част от незабравия спомен на всеки за собствената му младост. Тази постоянна тръпка от новото и неизследаваното може и да е отличителния белег на младостта, но далеч не се среща само при младите. Ето например когато реших да се заема и с инкрустация, вече далеч не попадах в категорията „първа младост“. Но тръпката да опитам и да видя какво ще се получи някак не ми даваше мира…
Махагонът и терасите-съкровищници или бижута от подръчни материали
Намерих на терасата две дъски от бивши мебели, които се оказаха махагон. Едната за малко дори беше етажерка в банята, преди да установя какво е и да я спася от влагата там. Наистина тази тераса се оказа цяла съровищница. Ако си спомняте там намерих парчето айлант което стана основа на първия ми опит. Там се подвизаваше и бившият буков крак от табуретка, който режех на филийки за първата ми резба.
Една бърза и лесна инкрустация за подарък
Бързата работа, освен че е срам за майстора, си има и друга лоша страна. Няма време проекта да „отлежи“ в главата, да се избистри и „изтънчи“, ако можем така да кажем. Става някак си нескопосан и набързо скалъпен. Не знам дали на други хора им се случва, но на мен някак все ми се повтаря като deja vu едно и също нещо. Все се налага да се измислят подаръци в последния момент.
Явно сме станали отявлени консуматори и сме свикнали всичко да купуваме. И това ни отношение се е превърнало в отношение към живота и всичко, което го изгражда. Уви, с ръчно изработените неща ситуацията трудно се вписва в такова отношение. Като ти кажат „Можем ли да измислим нещо за подарък?“ два дни преди събитието, няма много време за реакция. Такъв беше случаят и с тази инкрустация. Но какво да се прави, трябва да се реагира и както казва Мери Мей, ако искаш да станеш добър, приемаш абсолютно всички, дори и най-откачените заявки.
Все повече дърворезба…
От инкрустация към дърворезба или защо и незначителните неща трябва да се правят добре
…И предполагам както всеки би се чувствал на мое място, вече ме сърбяха ръцете да ги пробвам тия нови знания и умения. Това, оказа се тогава, не беше толкова просто. Годината се очертаваше доста динамична. Освен двете ми работи, които по принцип си работех, трябваше да изнасям презентация на национална конференция, гледах да не пропускам срещите с майсторите и да им оказвам техническа поддръжка, а и ред други неща. Но то като те кара отвътре…. И така…
Приключение с кутия, или първи самостоятелни стъпки в дърворезбата
Та мисълта ми беше, че е лесно, когато те подкрепят така и на практика – те „водят за ръчичка“. Но все някога идва моментът, в който трябва да напуснеш сигурната почва под краката си и да се втурнеш сам в неизвестното като се надяваш, че знанията, които имаш в запас, ще ти стигнат, ако не да завършиш добре, то поне да не те е много срам като показваш после какво си забъркал.
Забежки към калиграфията или защо някои неща трябва да се преосмислят
Да, може би изглежда малко странна една такава връзка на дърворезбата с калиграфията, но уверявам ви такава има, поне в моята глава. Най-напред до голяма степен споделям мнението на известния композитор Карл Орф, че изкуството не може да бъде ограничавано в жанрове. То винаги е комплексно. Никога не е само танц, а и музика, сценография и смесица от други жанрове. Така и една дърворезба не е само рязане на дърво. Най-малкото – проектът е нарисуван преди да бъде резбован.
Пролет
Липсата на работно пространство и най-вече – липсата на мотивация за работа, не означава, че човек трябва да стои и да бездейства. И въпреки че все още нямаше използваема работилница и нещата се случваха в движение, ако човек иска да задобрява – трябва да работи по въпроса. За съжаление, колкото и да ми се искаше нямаше как това да става бързо. Ако сте следили историята до момента, сте разбрали, че някои неща трябва да се преосмислят. Дърворезбата, разбира се, е едно много приятно занимание, но за да може да се практикува в разумни параметри, други неща са с приоритет. Затова и творбата, за която ще ви разказвам днес, се случваше много бавно.
Слънце и луна или за цикличността на живота
От древния Уроборос, през индийската Махаюга и скандинавския Рагнарьок, идеята за цикличността на времето е доминираща във всички древни общества. Всъщност чак през XIX в. с изобретяването на точната хронография, появата и масовата употреба на часовниците, представата ни за времето става такава, каквато я познаваме днес. Преди това животът на хората се е измервал с цикличните събития от природата наоколо.
Орехов триптих или за преходността на живота
Може би точно заради преходността на собственият ни живот, ние хората отделяме специално място на повторенията. В съвременността ритъмът (като циклично повторение) е останал основно в изкуствата, но по-назад във времето не е било така. Повтарящите се събития са приемани за божествени или най-малкото – надчовешки. Разбира се, днес ние не схващаме повторението като теофания от бога или като йерофания, останала от предци или герои. Но идеята, че нещо съществува извън нас и нашето време, е особено усещане.
А след това?
Така започна всичко. Разбира се не съм написал всички истории. Имаше и други по-малки работи под формата на украшения и колиета най-вече. Тях съм пропуснал, защото не можеш да разкажеш всичко, а и не е необходимо. Ако ти, обаче, драги ми читателю искаш и продължението и предпочиташ да не пропускаш, можеш да следиш блога. Също така можеш да ни последваш в социалните мрежи тук и тук. Приятно четене, гледане и споделяне! А защо не и опити сам да резбоваш или инкрустираш нещо.