Понякога не е лесно! Особено ако трябва да пишеш за себе си. От 1977 г. до сега май са минали известно количество години. Да ви кажа честно, не се чувствам нито стар, нито уморен. Въпреки всички неща, с които съм се занимавал. Някои от тях довършени, а други, признавам си откровено – захвърлени на произвола на съдбата. Няма да говоря за тях – нито за захвърлените, нито за довършените. Но пък ще ви разкажа за нещата които в момента силно ме вълнуват.

След като вече сте тук, то сигурно вече сте разбрали, че ме вълнува фината дърворезба. И за нея може би не е нужно да говоря, а да оставя направеното само да си покаже. И аз като всички нас, не съм се родил с уменията си и също като повечето от нас, още не съм ги овладял дори и в най-ниска степен. Но не спирам да се опитвам да стигна поне до ниските степени на задоволително майсторство. И в това има силна и трескаво горяща вътрешна тръпка.

И така, като погледна навътре в себе си, май вече не мога без тая тръпка. Дали това е като наркотик не знам, но усещането да се потопиш в ръчната работа с часове наред е неповторимо. Вярвам всеки, който е опитвал, е запознат. Когато хванеш длетото и започнеш да виждаш формата да изплува изпод ръцете ти, времето минава неусетно. Даже много неусетно. Толкова незабележимо, че когато надигнеш глава, ти идва да възкликнеш както се пее в едно хубаво фадо „…meu Deus como tempo passa…“. А то времето си лети! Надявам се, че докато е летяло и съм загубил огромен брой часове в работилницата, все пак съм успял да понауча нещо. Дали е така, оставям ви вие да прецените, гледайки това, което се е получило.

Да, резбата е особено и неповторимо преживяване! Но все пак, колкото и да ми се иска, не може да отнема всичкото ми време. Освен двете ми работи и дърворезбата, има и други съществени изкуства, които заемат централна част в живота ми. Тренирам иайдо в Котокан (古都館) и това съществено допринася за мирогледа и светоусещането ми. За незапознатите иайдо е изкуството да бъдеш напълно осъзнат и способен да овладееш внезапна заплашителна ситуация с помощта на японски меч, по-известен като катана. И макар да не показва бойното си значение в съвременния живот, като изкуство за управление на собствените си способности, няма равно на себе си. Но за мечовете по друго време и на друго място, а тук сме се събрали заради резбата – изкуство, в което острите като бръснач остриета и прецизните срезове са не по-малко важни.

И за да не останете с впечатление, че едва ли не само това запълва цялото ми психично пространство, няма да пропусна да спомена и проекта Лична ефективност. Там влизат в употреба няколкото ми дипломи по психология. За тези от вас, които искат малко по-добре да управляват вниманието и психичните ресурси, с които разполагат, това е мястото. И за да не се лутате, можете да видите сами какво правим там.

Едва ли това изчерпва всичко, но пък и не му е тук мястото. Тук сме заради дърворезбата, така че сами разгледайте и прочете историята на това как се стигна дотук и просто се наслаждавайте. В отделна категория ще се опитам да отделя всичко онова, което е свързано с инструменти, оборудване или самата работилница и необходимите за нея неща. Така се надявам да оставим малко отделно пространство за това как се случва самото изкуство и чисто практическата част, която разбира се не е маловажна и без нея занаятът е просто невъзможен. Или поне доста по-труден.