И тази дърворезба, както и предишните неща, си има предистория. След известно време на редовни видеоразговори, майсторите решиха да има и срещи на живо. След първата успешна във Велико Търново, втората среща прерасна в пленер „Работилницата“ 2015 в работилниците на Сопотски еснафъ. Оттам започва и историята на настоящия моливник. Там се срещнахме със Станимир Стоянов, под чието вещо ръководство успях да издялкам ето тази розетка.
Със сигурност не спада към категорията шедьоври, но като се има предвид, че за пръв път хващах истински длета, при това чужди, резултатът не беше толкова зле. Но не си правете илюзии, това се дължи на точните напътствия на Станимир, а не на моите умения. От него съм научил доста неща, но това си е цяла отделна тема. Та от тази ни среща научих някои неща за правенето на прости кръгли орнаменти.
И предполагам както всеки би се чувствал на мое място, вече ме сърбяха ръцете да ги пробвам тия нови знания и умения. Това, оказа се тогава, не беше толкова просто. Годината се очертаваше доста динамична. Освен двете ми работи, които по принцип си работех, трябваше да изнасям презентация на национална конференция, гледах да не пропускам срещите с майсторите и да им оказвам техническа поддръжка, а и ред други неща. Но то като те кара отвътре…. И така…
Инструменти и материали
Все още имах ореха от бившия гардероб, който използвах за предишните инкрустации. Този път реших предметът да има все пак някакво предназначение. Едно от нещата, които не знам защо винаги ми идват наум, е моливник. Явно имам слабост към моливниците, но винаги когато се чудя какво да направя, някакъв вид моливник е една от първите идеи. А и си нямах и моливите ми се въргаляха по масата, което често ставаше причина за отчупването на графита им. Така че един малко по-така моливник нямаше да ми навреди.
Инструментите са самоделните ми малки длета, резбарско ножче и някакви резци, които бяха от толкова меко желязо, че нищо не режеха. Единият се вижда на снимката, но честно казано най-доброто в тия резци са дръжките, които и досега ползвам за други самоделни инструменти.
Изпълнението – аматьорска (аджамийска) част
Този път реших да подходя малко по-зряло, да си спомня какво са ми казвали майсторите. Най-простият вид дърворезба е релефната, при която дълбочината не е много голяма и просто казано, има рисунък, който е очертан върху дървото. Една такава дърворезба има две нива – фигура и фон като фона е по-дълбоко издълбан. И понеже повече от това едва ли можех тогава, затова и реших моят моливник да бъде прост паралелепипед, чиято предна страна е украсена. В последствие промених леко ъгъла на долната стена, за да има лек наклон назад.
Изпълнението се започва по класическия начин, като се очертава рисунъка върху дървото и външните ръбове между фигурата и фона се врязват с ножчето. Следва снемане на фона на няколко милиметра, по възможност равномерно, в моя случай – както дойде. Снимките по-долу са именно от тази фаза като на втората се вижда и оформянето на фигурите. Заоблянето на ръбовете се прави основно с цел да се създаде илюзия за застъпване и обемност. Ако това заобляне липсва, резбата ще стои изключително двуизмерна.
И грешките не закъсняха….
И тук дойде аджамийската част – направих грешка. Нямах търпение да видя как ще изглежда резбованият орех след завършващата обработка и го намазах с масло. И не стига, че го намазах преди да е готов детайла, ами и го понагрях във фурната с цел маслото да стане по-тънко и да пропие по-добре. И както се вижда на снимката по-долу, в дървото се отвори пукнатина. Тя си беше там и преди да започна, но не личеше особено. След нагряването обаче се отвори и стана много видима.
Но нямаше какво да се прави, тогава още си нямах понятие как се крият пукнатини и просто продължих. Внимателно изрязах страните и промених ъгъла на долната плоскост, за да има наклон. Намазах с масла, восъци, самоделни пасти и всичко, както се полага и както ме бяха учили майсторите. Получи се долу-горе добра форма и всъщност крайният вид на моливника беше почти готов, както се вижда на снимката.
Дотук добре, само че какъв ще да е тоя моливник, дето не можеш да сложиш молив в него? И тук вече започнах умно да се почесвам по главата и да се чудя какво да правя. Сигурно можех да намеря дрелка, но определено не исках да пробивам на ръка, особено с такава сериозна пукнатина, която минаваше през повече от половината дебелина на детайла. Тук вече работата отиваше на провал и добре, че беше Антон Маринов пак да спаси положението.
Изпълнението – професионална част
Честно да ви кажа бях отписал моливника! Но попитах Антон дали има бормашина, за да пробия дупките на добър захват, който ще гарантира че детайла няма да мръдне и да се сцепи окончателно. И той какво да ме прави човека, каза идвай следобед, да видим каква е работата. Отивам и той веднага хваща детайла, оглежда го и с един поглед разбира какъв е проблемът. Застава пред бормашината и започва внимателно да измерва, да настройва ъгли на основата, дебелини за свредлото за дупките и това за фаските след това. Като го гледам как се подготвя нещо сякаш ме заля като вълна. Има особен магичен привкус това усещане да гледаш как един майстор е потънал в професионализма си. Не можеш да откъснеш очи от него!
Като виждам, че работата е сериозна, се опитвам да му кажа, че това не е чак толкова важно. Че за мен дърворезбата е просто забавление и каквито и да са дупки, все ще свършат работа. Все пак нали молив може да се тикне в каква да е дупка, стига диаметъра да е достатъчно голям. И тогава Антон каза едно изречение, което окончателно и безвъзвратно промени отношението ми към това, което правя и собствените ми умения:
„Няма значение колко незначително нещо правиш. Винаги трябва да правиш най-доброто на което си способен.“
Антон маринов
На този човек гравирането му е толкова в кръвта, че даже няма нужда от инструмент! Тази фраза така дълбоко я е гравирал в съзнанието ми, че сигурно ще я помня цял живот. Картината се е запечатала в паметта ми и всеки път, когато се замисля дали да претупам нещо, пред мен изплува образа на Антон в работна престилка, докато внимателно настройва машината. Спомням си как си губи времето с мен, един абсолютен аматьор, който не знае какво прави, докато в същото време го чака куп работа и пълен график за месеци напред. И като се сетя за това разбирам, че заради това, което той е направил за мен и от уважение към знанието, което ми е дал, нямам право да претупвам работата си и всеки път трябва да дам най-доброто от себе си.
И пак поуки
И така, моят моливник се сдоби с дупки за моливите, чието качество на изпълнение в много пъти превишава всичко останало. Бяха надлежно оразмерени, разпробити и импрегнирани с восъчен спрей, какъвто даже и не подозирах, че изобщо съществува. Така най-професионалната част на този моливник, гнездата за моливите, всъщност не се вижда отвън. А моето аматьорско изпълнение блести с целия си профанизъм на видно място. И сигурно това е първата поука от тази история. Често най-ценните неща на една работа не са видими на пръв поглед. Истинската ценност внимателно се крие някъде във вътрешността, където историите на тия невидими качества са вплетени със съдбите на хората допринесли с нещо, пряко или косвено, за да го има въпросния предмет.
А другата много важна за мен поука от тази история беше, че никога не знаеш кога и къде съдбата ти е приготвила урок. Ето, аз бях тръгнал да се уча на проста релефна дърворезба, а от Антон получих много важен житейски урок. И този урок завинаги промени гледната ми точка към занаята. Така че оглеждайте се и вие, не се знае къде ще срещнете урока и новото си аз.