Тези от вас, които са прочели историята до тук, сигурно вече им е станало ясно, че в рамките на година-две, от съвсем спонтанно увлечение за мен дърворезбата взе да се превръща в нещо по-сериозно. И това се отразяваше на целия ми живот, но в началото най-вече на количеството вложено време в тази дейност. Няма да крия, много ми харесваше (и още много ми харесва) да си чопля дървото и да си правя разни работи от него. Сигурно заради това и можех да загубя много часове в тия приятни занимания.
Но… в същото време работех на три места, понякога почти денонощно. Това изпълняваше цели свързани с дохода, а тогава резбата не беше основен източник на заплащане. Даже не беше изобщо източник, т.е. с нея имах само разходи и удоволствия. И при такъв график свободното време не беше никак много. А в един момент се оказа, че почти цялото отива в занимания с дърво.
Още малко оправдания
Приблизително по същото време дейностите по проекта Лична ефективност рязко набраха скорост. Благодарение на Freedom21 и лично на усилията на Григор Караиванов успяхме да случим серия от събития, част от които успяхме и да запишем. Други се развиваха на заден план, но си беше много вложено време и труд. Ако не беше Гришо и екипът на Freedom21, които определено си разбират от работата, сам едва ли щях да се справя. И всичко това с трите работни места и проекта е само част от картината.
За да можеш да се отдадеш на резбата са необходими и някои условия. Няма да обсъждам инструментите, сравнително добри неща могат да се направят и с малко инструменти. Но например, без добра работна повърхност, която да позволява сигурно фиксиране на детайла, трудно може да се мине. Същото се отнася и за работното пространство изобщо. Към тогавашния момент всички работни операции се случваха или на терасата или върху кухненската маса. А това означаваше, че преди всяко занимание масата да се подготви, а след края му – да се разчисти.
Според това какво ти трябва и какви операции ще се извършват, времето за тези операции можеше да достигне дори до час на сесия. А ако имаш свободни два часа и си решил да направиш малко упражнение, на практика половината от това време е загубено. Просто ми трябваше работно пространство, в което мога да вляза и да започна работа. След това да оставя нещата до където съм стигнал и следващия път просто да продължа. Не случайно хората си имат работилници. А аз нямах и това спъваше работата. От една страна исках да продължа да се занимавам без това да отнема цялото ми време, а от друга – нямах необходимите условия.
Малко поопърляне на крилцата
Моментът на осъзнаване на всичко това сериозно охлади ентусиазма ми. Поради всички тези причини се оттеглих от резбата за известно време. Това, че не можех ефективно да се развивам, силно влияеше на мотивацията ми. Поради няколкото дипломи по психология, които имам, добре разбирах това влияние, което обаче не променяше нещата. В крайна сметка мотивация не се създава от нищо. Необходими бяха условия за развитие на уменията ми и докато не бяха на лице тези условия, нямаше много смисъл да се влага време и усилия. Това просто щеше да ме зацикли на едно място и в крайна сметка да ме откаже. А аз исках всичко друго, но не и да се отказвам. Не ми е в кръвта.
Реших, че ако искам да продължа трябва, да намеря начин да има такова място, в което да мога да работя. Но тогава не беше времето. Имаше прекалено много други дейности и прекалено много други належащи задачи, които чакаха решаване. Затова и следващите почти две години бяха почти без резба. Два проекта, които бях започнал дълго време отлежаваха на скици и на заготовки по рафтовете. За тях ще разкажа отделно, защото и те си имат истории.
Калиграфия?
Да, може би изглежда малко странна една такава връзка на дърворезбата с калиграфията, но уверявам ви такава има, поне в моята глава. Най-напред до голяма степен споделям мнението на известния композитор Карл Орф, че изкуството не може да бъде ограничавано в жанрове. То винаги е комплексно. Никога не е само танц, а и музика, сценография и смесица от други жанрове. Така и една дърворезба не е само рязане на дърво. Най-малкото – проектът е нарисуван преди да бъде резбован.
Още повече, че един надпис може да бъде нарисуван, изписан с перо или писалка, но може да бъде и резбован. И това обемно представяне на буквите придава съвсем различен уклон на образа. Да, резбованите надписи не са често срещани, но развитието на уменията не може да мине без досягане до други изкуства.
А във всичко това има и чисто прагматична причина. Калиграфията е до голяма степен зимно занимание. Дългите спокойни зимни вечери, на топло, с чаша чай или кафе предразполагат за добрата концентрация и заниманията с перото. При липса на работилница и условия, то неволно отиваш и в други приятни дейности. Не смятам, че заниманията с калиграфия са били губене на време, но ви оставям вие сами да прецените.
И не само калиграфия
Няма да е коректно ако кажа, че само калиграфията е запълвала свободното ми време. Докато двамата с Катя Панченкова крояхме планове за работилница, в която да се вихрим и други неща се случваха. Тя работеше по „Патагонски дневници“, а аз по „Ефективност“ и писането на черновите на книгите ни отнемаше сериозно време. Нито липсата на време, нито липсата на работилница, обаче можеха да ни попречат. А и няма как да разбереш дали те влече нещо, ако никога не си го опитвал. И стана така, че ѝ помогнах да се докосне до инкрустацията и дърворезбата. Нещата на снимките по-долу са нейни, с малко напътствия от моя страна. Вярвам доста добре, като за първи опити.
И пак изводи
Ще кажете какви пък толкова изводи от това, че две години нищо не си свършил. Може би донякъде ще сте прави. Но дори и подобна стагнация има на какво да ни научи. Главният извод е, че ако искаш да се занимаваш с нещо сериозно, трябва да осигуриш условия за това. Мимолетните увлечения са хубаво нещо, но без условия не можеш да се развиваш и в крайна сметка увлечението ще приключи дали поради липса на мотивация, дали поради други причини.
В случая с дърворезбата тези условия, освен време и желание включват и други неща. Макар и малко в началото, инструменти са необходими. А най-необходимо е добре организирано работно пространство. Работата в добре подредена работилница и на кухненската маса са несравними. И не толкова като качество на това, което правиш, а като способност да го постигнеш бързо и надеждно. Във всички видове занаяти, където ръчната работа е основен метод, има много операции, които изискват специфични умения. Усвояването на тези умения е трудоемък и времеемък процес. Просто казано, много операции стават бавно. И ако в добавка липсва работилница и условия, то някои операции могат да станат невъзможни.
Всичко това означава, че развитието на собствените ти умения спира, защото времето е загубено в пренасяне на инструмента, подреждане на маси, стягане на детайла с подръчни средства и прочие неща, които могат да бъдат силно улеснени и най-важното съкратени като времетраене. Цялото това загубено време е време, което не е вложено в развиването на собствените умения. А всички ние разполагаме с ограничено време на този свят. И според това колко ефективно го разходваме, толкова и напред в развитието си ще се придвижим.
Друг извод е, че да, тези размисли за условията са важни, но достигането до тях не винаги е просто. Явно понякога е необходимо да се отдръпнеш от това, което правиш, за да можеш да го подредиш по друг, по-добър начин. Начин, който ти позволява да стъпиш на нова пътека, която ти дава по-добри шансове и те движи напред. Това няма как да стане, ако не погледнеш с други очи и на себе си и на това, което правиш.