Всеки резбар, рано или късно, стига до момента, в който му се иска да направи поне една кутия. Добре резбованата кутийка обикновено стои стилно и привлича погледа. Но постигането на такъв ефект рядко е плод на спонтанен изблик на творческа енергия. Няколко различни фактора влияят върху крайния резултат и тяхното съвместяване и балансиране е много важен момент в дизайна. Но стига съм ви замайвал с общи приказки, а да поговорим за конкретно тази кутийка.
За заготовката
Предполагам се досещате, че и тук има история. Отдавна исках да пробвам да украся кутия, но сдобиването с такава се оказа малко по-сложна от очакваното задача. Най-напред, кутията си е чисто дърводелска работа. И макар в дърворезбата понякога да се налагат дърводелски операции, аз не изявявам особено желание да ставам дърводелец. А и нямах условията за изработване на такава заготовка.
За щастие, въпреки че няма много избор, все пак имаше решение. Успях да намеря кутийки на така наречената „бяла заготовка“. За незапознатите това е кутийка, която е готова и сглобена с всички части, без дървото да е обработвано по някакъв начин. Такива кутии има много и често се използват за украсяване с пирограф, декупаж или рисуване с бои. Повечето от тях обаче са от материал, който не позволява дърворезба. Често това е някаква иглолистна дървесина или неизяснен вид от източноазиатски произход.
Спасението дойде от Орешака. На техния сайт намерих необходимите заготовки. Материалът е липа, което е достатъчно добро за резба дърво. Честно казано размерите ме притесниха. Кутийките не бяха големи, а липата е меко дърво и не търпи детайлна резба. Когато стените между резбованите елементи станат прекалено тънки е възможно нишките да се скъсат. Обикновено се използва за големи (разбирай понякога по един метър и повече) работи и такава малка заготовка намирисваше на проблеми с резбата.
Особености на дизайна
Заради споменатите особености на заготовката, реших че дизайна трябва да е тип релефна дърворезба, която не влиза прекалено дълбоко. Така се опитвах да се подсигуря срещу откършвания на малки елементи и сцепване на дървото. Все пак капакът на кутийката не беше прекалено дебел и в най-дебелата си част достигаше около 9-10 мм. Като се има предвид, че това е все пак капак на кутия, който трябва да има някаква здравина, не трябваше да се прекалява с дълбочината.
Реших да направя контур с елемент в средата, който сякаш стои върху някакво покритие. Плетениците са много подходящи за такива случаи. Правят се сравнително лесно и създават ефектна фактура върху повърхността. Заради тяхната геометричност обикновено леките грешки остават незабелязани и се работят малко по-спокойно. Плетениците могат да са с най-различна степен на сложност, но аз тук съм предпочел да запазя нещата прости, като съм я разграфил на 10 мм, за да може да се работи с голямо длето.
Петолъчката, като се абстрахираме от политическите пристрастия и оценки, е един доста ценен орнамент. Работата е там, че когато се резбова, винаги трябва да се съобразяваш с посоката на влакната. На тези заготовки влакната им вървят строго в посока ляво-дясно. Това е много добре, защото прави основата предвидима и спестява грешки. При други орнаменти, като кръст от някакъв вид или подобни, които имат само две посоки, нещата са сравнително лесни. Не е така с петолъчката и умишлено я избрах, за да повиша малко трудността. Как иначе щях да си развия уменията?
Размери, материали и инструменти
Както вече казах, тези заготовки не са прекалено големи. Конкретно тази кутия е най-големият размер, който се предлага от този вид. Размерите са:
- Капак – 90 х 130 мм
- Височина – около 55 – 60 мм
- Вътрешни размери – 65 х 105 х 30 мм
Трябва да се има предвид, че височината е малко относителна, защото капакът е извит. Това оказва влияние и върху дебелината, като предния и задния край е е изтънен.
За изработката реших да използвам:
- резбарски нож – за очертаване на контурите
- длето, стандартно плоско (№1), 10 мм – за плетеницата и петолъчката
- длето, №4, 6 мм – за извитите страни на триъгълниците, които очертават петолъчката
В движение се наложи да използвам и длетото от снимката по-долу, което е сравнително малко и 5,6 мм. След малко ще обясня защо. Иначе самото длето, мисля не е предвидено за дърворезба, а за линогравюра. Но стоманата се оказа не лоша и спокойно могат да се използват за резба в по-меки дървесини. Какъв е произходът на тези заместители на длетата, не знам, но може би в магазин Гама ще знаят повече. Чрез тях се сдобих с доста такива, в различни форми.
Трудности при изработката
Най-напред да кажа за контура. С него започнах и естествено се сблъсках с първите трудности. Първоначално ограждащите контури не бяха замислени така, а като правоъгълник. Очертах двете им страни с ножчето, но се оказа, че така е трудно да ги завърша с длетото, защото едните бяха строго напречно на влакното, а другите строго надлъжно. Като цяло тези излизания до края на капака ми улесниха живота, а и мисля, че дизайна спечели малко от това. Като цяло този метод на правене на контур не ми хареса и в следващите кутийки го замених с друг, но за това като му дойде времето.
Плетениците са сравнително лесни и тази не прави изключение. Врязах линиите с ножчето. Тук се използва един трик. Реже се с помощта на линийка, но извивката на капака се оказа неподходяща за масивната метална линия която ползвах и се наложи да пипам внимателно и на ръка. Оказа, че 10 мм плетеница, не е точно като за 10 мм длето. Наложи се да изоставя голямото длето и да премина на по-малкото от снимката горе. Така могат спокойно да се врязват ръбовете, без страх да се откършат съседните. Гаранции, разбира се, няма и когато става дума за липа и толкова малки детайли, по-добре концентрацията да е на ниво.
Истинското предизвикателство беше петолъчката. Сигурно не толкова голямо, колкото построяването на комунизЪма, но все пак трябваше да се внимава. Запасих се с необходимата доза кафе, заложих на силна концентрация и се получи сносен резултат. Опитвах се да използвам голямото длето и да внимавам за извивките, които очертават кръга от вътрешната страна. Разбира се, като за първи опит чудеса не можеха да се очакват. Но лично аз очаквах доста по-лош резултат.
И малко изводи за тези кутийки
Трябва да кажа, че заготовките имат изключително добра сглобка. На някои се срещат дефекти, разбира се, но като цяло за тази цена са много добре изработени. Не знам кой конкретно в Орешак ги прави, но човекът се е постарал зъбите да са здраво и точно паснати, а пантите – добре скрити. Някои от тези заготовки съм подлагал на доста сериозен натиск върху резбарската маса и трябва да кажа, че въпреки опасенията ми, не им се случи нищо. Предполагам, че с китайските кутийки работата изобщо няма да е същата.
Единствено размерите са малко непрактични. Ако някой знае кой е човека, може да му каже и предполагам той ще може да направи и по-големи. Този, най-големият от този модел размер, става за малка кутийка за бижута. Но само ако дамата не обича прекалено много аксесоари. Честно казано, не се сещам за такива дами. На същия сайт има и по-голям размер, но с различна сглобка, която на мен не ми допада. Самият дизайн на кутията не предполага много украса и ограничава, докато тази тук е на практика чист лист с правилен обем. Това дава свобода на дизайна, от която една кутийка може само да спечели.
Накрая, казах наум едно благодаря на неизвестния майстор, който прави тези кутийки. Може би не са съвсем практични, но са идеални за упражнения. Затова и поръчах още, с идеята, че мога да експериментирам и да упражнявам най-различни похвати. В крайна сметка се оказах леко затрупан с готови кутийки, но за това можете да следите темата със следващите публикации. А междувременно няколко човека се зарадваха на моите упражнения и получиха кутийка за подарък. 😉