Докато проучвах най-различни флорални орнаменти за триптиха, за който вече ви разказах, нямаше как да не попадна и на акантови листа. Акантът е може би най-старият известен орнамент. Първите му образци са от около 2500 г. пр. н.е. и продължава да се среща и използва и до днес. Разновидностите му са толкова много, а интерпретациите на мотива толкова разнообразни, че понякога е трудно да се разпознае. И докато в Средновековието все още е приличал на растението, от което се предполага, че произхожда, след Ренесанса, и особено – след барока и рококо, вече е много трудно да бъде сравнен с какъвто и да било оригинал.
Всичко това е довело до голямо усложняване на орнамента и от там идва и неговата трудност за усвояване. Плетеницата от идеални криви и пропорции, пресечни точки и извивки е предизвикателство, както за рисуване, така и за резбоване. Дърворезбата внася допълнителна трудност със своите нива, обемност и извиване по височина. При рисуването, само в две измерения, някои неточности могат спокойно да не бъдат забелязани в общата плетеница. Двете измерения позволяват известна свобода като оставят на окото и мозъка на зрителя да сглоби реалистичната картина, дори и тя да не е съвсем възможна в действителност.
Всичко тези неточности няма как да бъдат пропуснати, когато рисуваш дизайн за дърворезба. Все пак рисунката ти трябва да се претвори в реален обект и не можеш да си позволиш да нарисуваш нещо, което няма как да изрежеш след това в дървото. Това създава много проблеми и понякога нерешими ситуации, изходът от които може да бъде неприятен компромис с дизайна. В крайна сметка можеш да се окажеш в ситуация, в която получената резба изобщо не прилича на това, което си имал намерение да направиш.
Но да се върнем към нашата история
Всичко започна с ето това видео на Мери Мей. Тя освен дарбата си на дърворезбар има и удивителната способност да показва сложни неща, каквото е и акантовото листо, по разбираем и достъпен начин. А и това, че дърворезбата извира дълбоко от сърцето ѝ, се вижда от километри. За резбар като нея може да се каже много, но гореспоменатото видео беше първата ми среща с нейната работа. И разбира се, нямаше как да не ме впечатли лекотата, с която тя изрязва въпросните обеци.
Признавам си веднага, поблазни ме идеята да се докосна до толкова сложен орнамент като аканта по такъв лесен начин. Винаги с възхищение съм гледал сложните извивки, които дори ми е трудно да си представя, да не говорим за рисуване или резбоване. И реших да пробвам. Изглеждаше не толкова времеемко и чак толкова трудно, както и сами можете да се убедите от видеото. И сега, когато имам малко повече опит с акантовите листа, започвам да си мисля, че трудността не е толкова в резбоването им. Разбира се, сложните орнаменти не са изобщо лесни за изрязване и има дори специални длета, които позволяват да бръкнеш под извивките. И все пак си мисля, че основната трудност в тези орнаменти е да ги сглобиш в главата си и да имаш през цялото време ясна представа какво точно правиш. До достигането на този етап обаче има доста труден път.
Първи (неуспешен) опит
Материал и инструменти
Материалът на всички, показани тук неща, е орех. Част от проблемите на този първи опит започнаха именно с материала. Имах изрязани парчета, които бяха достатъчни на площ, но след изглаждането дебелината им остана само 7-8 мм. Реших, че това ще е достатъчно и сгреших. Това щеше да бъде коригирано в следващия опит. Иначе орехът си беше много хубав, твърд и хомогенен, както се очаква да е за такъв вид работа с тези размери.
Гледайки видеото едно от нещата, които ме впечатлиха беше получаването на такова малко изделие със стандартни големи длета. И тъй като нямах почти никакъв опит с големи длета, реших да опитам. За целта се наложи да се снабдя с още някое голямо длето. Въздържах се от голяма козиножка (V-образно длето) и това също беше грешка. Реших, че някоя от двете малки, едноръчни, които имах щяха да ми свършат работа. Уви, работата с една ръка се отличава коренно от работата с две ръце. Позицията на тялото, ръцете и дланите е съвсем различна и както може да се очаква и резултатът също.
Та тук са използвани основно:
- № 4 , 6 мм
- № 4, 12 мм
- V-образна едноръчна козиножка, 60° , 3 мм
Грешки и поуки
Както се вижда на снимките, първия опит страда от редица недостатъци. Най-напред от нетърпение да започна, реших да не рисувам дизайн на хартия. А предварително бях решил да не използвам готовия дизайн, който Мери Мей любезно е предоставила за използване. А и исках да намаля размерите, които тя е дала, за да е малко по-предизвикателно. Исках да се науча да ги рисувам. И ги нарисувах направо върху дървото. Дотук добре.
Следващата грешка беше, че първо изрязах едната заготовка на контурния трион и чак тогава се сетих, че не съм нарисувал другата. И просто поставих едното парче дърво върху другото и го очертах. Проблемът на такъв метод е, че колкото и да е малко, очертанието на молива от всички страни все пак увеличава размера. Не успях да компенсирам това при рязането и крайният резултат е, че едната обеца е видимо по-малка от другата. Освен това се оказа, че „по-дебелия“ модел е по-близо до истината, а другият, който аз бях нарисувал изглежда малко като изсушено акантово листо.
Още преди да получа крайния резултат вече усещах, че нещо не е както трябва. Веднага след като приключих изгледах отново видеото и установих кои са грешките, които допускам. Реших, че не мога да оставя нещата така и се приготвих за нов опит на следващия ден.
Втори (малко по-добър) опит
Материал и инструменти
Едната причина за незадоволителния резултат беше, че не разполагах с достатъчно дебелина на материала, за да направя добре скосяванията по краищата. Затова този път изрязах по-дебело парче и започнах работа на почти 12 мм дебелина. Това беше с една трета по-дебела заготовка, което позволяваше по-сериозни наклони и дълбочини.
Инструментите си останаха същите като на места коригирах с резбарското ножче. Това се отнасяше основно за каналите, които не се получаваха добре. Въпреки че на равна плоскост сравнително добре владеех V-образното длето с една ръка, на извивките на тези листа историята беше съвсем различна. Колкото и странно да звучи, на такъв малък детайл, двете ръце върху длетото дават много по-голяма прецизност. И тъй като тогава все още нямах голяма козиножка, се наложи корекция с ножче след това.
За по-малките канали направо замених V-образното длето с най-малкото №11, което имам. Така на практика тук каналите не са правени с козиножка. Установих, че така имам по-добър контрол върху инструмента. Не знам дали е до липса на опит, или просто начина на работа е различен с двете длета. Освен това и козиножката имаше проблеми с качеството на острието и режещия ръб, което със сигурност допринесе за смяната.
Изпълнение и размери
Този път се опитвах да следвам максимално точно инструкциите на Мери Мей. Тя определено знае какво прави и своеволията от моя страна, както се очакваше, не даваха желания резултат. Едната грешка от предишния опит, беше много плитката работа. Първоначално не смеех да забия по-сериозно длетото, вероятно от страх. След като изгледах повторно видеото, обаче установих, че тя забива доста по-сериозно от мен. Дори и този втори опит изглежда доста „плитък“ в сравнение с нейните срезове.
Размерите на едната обеца са:
- Височина: ок. 45 мм (без окачването)
- Ширина: ок. 35 мм в най-широката част
- Дебелина: ок. 9 мм в най-дебелата част
На какво ме научиха тези обеци
Разбира се, някои неща си знаех, но се затвърдиха. Едно от тях е, че с акантовите листа шега не бива! Този орнамент е толкова дълго време изработван и рисуван в неизброимо много варианти, че дори на пръв поглед малки отклонения правят крайния резултат да изглежда като нещо различно. Сами можете да погледнете първия неуспешен опит по-горе и да установите, че тези обеци с висулка съвсем не изглеждат като акантови листа. Въпреки че бяха за това рисувани и за това правени.
Нуждата от упражнения, най-напред в рисуването, а след това и в рязането, беше направо крещяща. И докато за рисуването на акантови листа могат да се намерят доста ресурси, включително и по-стари. По въпроса с резбоването обаче ситуацията е по-различна. Сякаш това е оставено до голяма степен на личното усещане на майстора. Или пък малко са хората, които се осмеляват да напишат ръководство за един толкова сложен орнамент.
За щастие Мери Мей е проявила достатъчно смелост и е издала книга по темата. „Carving the Acanthus Leaf“ by Mary May е постъпково ръководство, в което подробно и на малки стъпки е разбит целият процес – от рисуването до резбоването на акантови листа. Започва се от най-простите форми с леки извивки, преминава се през листа върху мебели и други неравни обекти, за да се стигне до френското рококо и барока. Епохи, в които орнаментът направо избухва в най-развитата си форма и сложност.
След като осъзнах сложността на това, с което искам да се захвана, купих книгата. И трябва да кажа, че наистина има нужда от започване от простите стъпки. Този орнамент изобщо не е лесен и предполагам, че на мен дори и години практика няма да са ми достатъчни, за да го усвоя. Но какво пък, може да дочакам и в следващия живот.