Днес ще ви разкажа за две съвсем непретенциозни кутийки. Историята на първата е следната. Както ви разказвах в предишната история, бях взел от Орешака (по-точно от сайта им) три различни кутии за проба. Най-голямата беше тази от предишната история, а следващата по размер опитах да резбовам още на следващия ден. Поне по моите стандарти резултатът беше незадоволителен. Мисля че това се вижда и на снимката.
Не искам да се оправдавам, но размерът беше по-малък и от предишния (80 х 110 мм), а материалът липа. Липата не е най-подходящото дърво за микродърворезба. И все пак, оказва се, че не всички имат моите критерии и на някого това все пак му харесва.
Изненадващи подаръци
Не смятах, че това е върхът на способностите ми, но все пак бях показал кутията на приятели. И един от тях внезапно я хареса за подарък. Проблемът беше, че му трябваше още една, а аз нямах от същата заготовка. И се оказа, че и на сайта от който купувах, също нямаше налични. Така въпросът със заготовките удари на камък. По същата тема имам още да разказвам, но не тук. След като нямаше от същата заготовка, трябваше да минем на компромисен вариант и да използваме друга.
Спрях се на по-големия размер, от който имах налична една. Докато траеше историята с тези заготовки, обаче започна да ме интересува темата за геометричната резба. И тази тема май все още не ме е напуснала съвсем. Както надявам се ще прочетете в следващите публикации, повечето ми дизайни от този момент нататък са доста геометрични. Симетрията сама по себе си създава красота и освен това има способността да „маскира“ до известна степен леките грешки. Окото се увлича от правите линии или хармоничните розетки и малките грешки в изрязването не се забелязват.
За мотивите и изработката
Та да се върнем на кутиите. Подаръците бяха за монасите от Чекотинския манастир, затова и мотивите са с кръстове. Единият е опит за повърхностна релефна резба, а другият е стилизиран кръст в геометричен стил, изрязан от триъгълници. Това със сигурност не е класическото представяне на светия кръст, но се надявам монасите все пак да са ги харесали.
Проблемите на първата кутия бяха основно в размера и мекотата на материала. Откършванията са прикривани тук-таме, което си личи и по кривите линии. Мисля че този размер е минималният за този материал, който позволява такъв вид изрязване. В други кутии и с по малки размери, и от същия материал съм изработвал и по-детайлни и по-сложни резби, но в друга техника. Техника, която е характерна за геометричните резби и по-близка до втората кутия.
И малко поуки
Разбира се, не мина и без трудности. Капакът на втората кутия се оказа от много твърда липа. Доколкото може да бъде твърда липата, но смея да твърдя че все още не съм срещал толкова твърда. В същото време, триъгълниците ми бяха големи и съответно – изрязването им дълбоко. Това налага сериозен натиск с ножа, с цел прецизно изрязване.
Всъщност, натискът беше толкова голям, че на два пъти сгънах върха на ножчето в липата. Първият път направо не можех да повярвам. От това дърво изобщо не се очакваше такава твърдост. А поправянето на геометрия на острие си е времеемка и трудоемка задача, която по принцип е добре да се избягва и да се прави само при крайна нужда. За щастие второто сгъване на острието беше накрая, буквално на последния срез. Дори не ми остана възможност за корекции и тук-там си личи. Така въпросът за по-сериозно резбарско ножче стана направо належащ.
И така, драги ми читателю, понякога не знаеш кое на кого ще хареса. Мислиш си, че правиш поредното упражнение и свободно експериментираш без да се притесняваш за резултата, а накрая работата ти се оказва в света обител. И то не в коя да е, а в Чекотинската. Неведоми са пътищата Господни, както се казва!