Европейците обичат да се показват като център на цивилизацията. И като всяка цивилизация и европейската си има изкуства, част от културата. Тъжната истина за европейското културно наследство (или тъжна поне за европейците) е, че голяма част от това наследство е дошло от Азия. Във времената, когато Източната римска империя (западната вече не е съществувала) е имала много повече азиатски и африкански, отколкото европейски, територии и византийците на практика са контролирали цялото мореплаване в средиземноморския басейн, не е учудващ един такъв трансфер.
По-късно арабите стават причината най-сетне и в западна Европа да настъпи същинското Средновековие и това пренасяне на културни ценности продължава. Така е и до днес. Каквато и част от изкуствата в Европа да проследим назад във времето, шансът да открием това пренасяне е доста голям. И в наши дни, който иска да се докосне до автентични мотиви, запазени през вековете, неминуемо се обръща към люлката на всички оцелели до момента цивилизации – Азия.
Кой е Рафис Шарафутдинов и защо ви говоря за него?
Разбира се, Азия е необятна и от Сирия през целия ислямски свят, та чак до Япония разнообразието е огромно. За да надникнем натам понякога не е необходимо да ходим много на изток. Така случайно се натъкнах на Рафис Шарафутдинов и неговия мастър-клас. Роден в Башкирия, намираща се сега в Русия, човекът е посветил живота си на своето хоби. И трябва да му се признае, че не си е губил времето напразно.
Това, че Рафис не е постигнал известност по-голяма от местните медии, не прави биографията му по-малко интересна. И честно казано, не ми изглежда справедливо, когато правенето на нещо елементарно може да те направи интернет звезда, а в същото време за безспорни майстори в занаята си никой не е и чувал. Затова и ви говоря за него, за да остане поне още един спомен за този човек и за това, което съм успял да науча от краткия му мастър клас.
И тук стигаме и до причината за настоящия текст. Ако сте изгледали видеото, сте забелязали, че част от орнаментите в предишните кутии съм взел именно от Рафис Шарафутдинов. Тази, за която ще ви пиша след малко, също не е изключение и страните ѝ са украсени също с мотиви, които съм видял там. Но да не губим повече време и да преминем към конкретната кутия.
Дизайн
Случиха се няколко неща едновременно. Най-напред, заигравката с ръба на капака при предишната кутия ме заинтригува. Това разчупваше дизайна. След това пристигнаха фрезерите, които бях поръчал и вече можех сравнително бързо и прецизно да обработвам ръба. И на трето място вече със сигурност бях решил, че за тези заготовки е по-добре сглобките да не се пипат, а ако може да се използват като орнамент.
Така се стигна до идеята да направя профил по ръба, но на по-ниско ниво. А след това да отнема частично височината на капака, за да го направя по-разчупен. Както в последствие показа изпълнението, това не е точно гениална идея. Даже и умна не е, но за това – след малко.
Останалата част от дизайна беше сравнително ясна. Серии от кръгови орнаменти по страните, разположени в правоъгълни полета, отделени на пропорционално разстояние от сглобките. Кръговите орнаменти не са правилни триъгълници и изпълнението им е съвсем друга история. На капака розетка, която не претендира за нещо особено. В интерес на истината исках да упражня точно такива малки кръгови орнаменти, а капакът беше по-скоро, колкото да има нещо.
И веднага започнаха трудностите…
Най-напред не можах да приложа метода на нанасяне на орнамента, който е във видеото. Както и да въртях шаблона, все ставаше криво. От друга страна, трябва да кажа, че имам известен опит в техническото чертане и работата с чертожни инструменти ми е далеч по-позната и привична. А и разполагам с достатъчно качествени инструменти за целта. Така, че без колебание преминах на пергел и нанасянето на кръговете и успоредните криви стана далеч по-равномерно и правилно.
Втората сериозна трудност беше самият кръгов орнамент. За разлика от триъгълниците, където веднъж дал направление на ножа, остава само да натиснеш на съответната дълбочина, тук изпълнението няма нищо общо. Изисква се непрекъснат контрол на движението по хоризонтала, както и по вертикала. Позициите на ръката са съвсем различни, опорите също.
Все пак имам някакъв опит в дърворезбата с нож, но тук става дума за геометрични елементи. Когато мотивът е някаква рисунка, дори и срезът по някакъв начин да напусне линията или пък да се откърши парче, няма нищо страшно. Това се случва често в резбата и обикновено на място се модифицира дизайна, с цел да се компенсира откършеното или грешката. Тук обаче става дума за точен геометричен елемент. Кръговете са с диаметър от 20 мм в най-външната си част и минималните отклонения се виждат с невъоръжено око. Всичко над няколко десети от милиметъра бива безпощадно отбелязано от зрителния анализатор в мозъка.
Някои съществени грешки в изпълнението
Първоначалната идея беше след като се изработи розетката, тя да остане на повдигната платформа, а краищата свалени до по-ниско ниво. Също така разликата между двете нива трябваше да бъде скосена на 45 градуса. За целта реших да използвам такъв фрезер и от това дойде грешката. Първо не бях работил с такъв, но пък в крайна сметка това се брои за упражнение. Поради небрежност и непознаване на инструмента се оказа, че не съм затегнал добре страничния ограничител на приставката за оберфреза.
В резултат на това, единият кант се изкриви по време на фрезоването. За да мога да компенсирам, се наложи да стесня с няколко милиметра цялата фигура, за да компенсирам. Така в крайна сметка вместо да получа бордюр по канта на капака, получих нещо съвсем друго, което остана да изглежда на никъде. Другата грешка се оказа в дълбочината на фрезоването. Фрезерът беше влязъл по-дълбоко, отколкото очаквах и се наложи да смъкна нивото. Така по краищата остана малко над милиметър от дебелината на капака. Това, както се разбира, не може да се сметне за здраво и смятам, че сравнително слаб натиск може просто да продъни капака навътре.
Какво научих?
В крайна сметка грешките са, за да се учим от тях. Толкова тънък капак никога не бих оставил. Дори се спука в единия край и се наложи да лепя. Разбира се, без натиск отгоре няма нищо страшно, но все пак. Като цяло решението на нивата на капака не се получи добре. И за капак на капака, ако мога така да се изразя, и розетката не стана добре. На две места ножът влезе толкова дълбоко, че срещу светлината дървото си прозира. Иначе казано – на границата на пробиването.
Другото, което научих, е че кръговите орнаменти ще искат сериозни упражнения. И не само това, а и много добро контролиране на ножа, което някак убягваше с наличния инструмент. И този път се наложи изводът, че ми трябват сериозни резбарски ножчета. И тъй като на пазара нямаше почти нищо, което да не ме разори, вероятно щеше да се наложи да си ги правя сам. И наистина си направих, но това е една друга дълга история, която обещавам да разкажа.
И като за финал ще ви обърна внимание на още нещо. Спомняте ли си как ви обяснявах, че геометричната резба всъщност прикрива някои грешки. Дори ви го показвах със снимки при едната кутийка. А тук ясно се вижда как минимални отклонения се набиват на очи в кръговете. Явно има тънка граница, под която грешката остава незабелязана за мозъка и над която се вижда. За мен остава да размишлявам къде точно е тази граница, а на вас пожелавам навреме да се учите от грешките си. Докато сте още на упражненията, пък били те и житейски.