За да разберете по-добре историята на тази инкрустация в махагон, ще се наложи да започна от много назад във времето.
Малко история на горското стопанство и дървесината
Някога, в най-силните години на социализма в България, сме имали изключително добре развито горско стопанство. Толкова добре развито, че дори сме го изнасяли. И не само като знания или „know-how“, както е прието да се казва сега, а дори и като материални ресурси. През 70-те и 80-те години на миналия век сме помагали на много африкански държави в това отношение. Помощта се е изразявала в цели горски стопанства, които са били изнасяни с хората, техниката и всичко необходимо. И тъй като нашите африкански другари не са се славели (и все още не се славят) с безмерни богатства, често са ни плащали в натура. Иначе казано, част от дървесината, добита там, е била извозвана за България. А един от ценните видове, който се среща при тях, е африканският махагон.
Луксозните мебели на разхитителите
Дали заради стопанствата или поради други причини, но през 80-те у нас има бум на правенето на мебели от тъмен и светъл махагон. Дори става мода и признак на статус да имаш холова гарнитура, например, от това ценно дърво. Разбира се, това че си намерил „с връзки“ от някъде махагон, който да се превърне в масичка за кафе, не те прави много достоен член на обществото. Сигурно затова днес голяма част от тези мебели са излезли от употреба, а дървесината – изгнила някъде. Търсачите на лукса от тогавашните времена не са успели да се погрижат за тях. Което, ако се замислите, е чисто разхищение на ценен ресурс. Едно дърво винаги може да бъде отсечено, за да стане на мебел, дърворезба или нещо друго. Но да го убиеш, за да го оставиш да изгние, е най-малкото неуважение към заобикалящата ни природа. Същата тази природа, от която силно зависим. А да оползотворим тези остатъци и да ги превърнем в нещо друго, което ще даде нов живот на същия материал, е показател за отговорност и способност да творим, а не само да разхищаваме унищожавайки.
Новият живот на гниещата под терасата дървесина
Та такъв е и случаят с това малко украшение. Намерих на терасата две дъски от бивши мебели, които се оказаха махагон. Едната за малко дори беше етажерка в банята, преди да установя какво е и да я спася от влагата там. Наистина тази тераса се оказа цяла съровищница. Ако си спомняте там намерих парчето айлант което стана основа на първия ми опит. Там се подвизаваше и бившият буков крак от табуретка, който режех на филийки за първата ми резба. А сега и махагона. Всичко това отлично се вписва в моето отношение към средата. Не обичам да разхищавам ресурсите и ако една вещ може да се превърне в нещо друго от полза, то това ще спести материали. Най-често за сметка на труда, но все пак да не забравяме, че именно трудът ни е превърнал в хора. Така че можем да кажем, че разхищаването направо ни дехуманизира и ни връща на едни по-ранни етапи от еволюцията. Не ме разбирайте погрешно. Не че използвам само захвърлени материали, напротив, често купувам дървесина за резби или упражнения. Но това не означава, че ще спра да уважавам живота на едно дърво, дори и когато то вече е готово да се прероди в нещо друго под длетата.
Малко размери и как е изработена инкрустацията
Размерите на украшението са приблизително 30 мм височина и около 20-25 мм ширина. Нишката е същата като при предишния ми опит за инкрустация и е с дебелина около 1 мм. Няма да крия – извивките ми създадоха доста главоболия! Дотогава се бях придържал основно към правите линии и установих, че правенето на канали по извивка силно мачка дървесината наоколо. На долната снимка се виждат тъмните петна покрай контура, които са точно от това. Поради тази причина се наложи да сменя малко геометрията на острието на ножчето. Това разбира се отне доста време в търкане и повторно заточване – процеси, с които няма да ви занимавам.
Окачването е направено от малка безопасна игла, която е навита на спирала и отрязана. Използва се само завитата ѝ част през която минава връвта за окачването.
Импрегниране и завършек
След намазване с ленено масло дървесините обикновено потъмняват и тази не прави изключение. За запечатване след маслото обаче бях приготвил специална смес. Исках да импрегнирам и същевременно да запечатам малко порите на дървото, които на този вид са доста големи. За да стане по-здрава самата импрегнация, добавих към маслото и восъка малко смола. Дълго се чудих каква да е смолата. Колофонът или боровата смола не е за предпочитане поради високата си киселинност. Дамар или нещо подобно щеше да свърши работа. В крайна сметка прибегнах пак до подръчни материали и в чекмеджето на масата намерих пакетче от така наречената „медицинска дъвка“ или мастикс. Мастиксът е естествена смола и се разтвори във ваксата, но значително я втвърди. На стайна температура блокчето имаше консистенция като на бакелит или някаква друга твърда пластмаса. Първончално си помислих, че е неизползваемо, защото при натъркване почти нищо не оставаше по дървото. Но се бях излъгал! С интензивно търкане с вакса и след това с парцал, сместа се разтопява повърхностно и влиза във влакната. След неколкократно повторение на процедурата махагонът лъсна в златисти отенъци, които направо съживиха рисунъка и му придадоха нов дух. Всичко това не се виждаше само с масло и восък. А и украшението получи естествена приятна миризма на мастиксово дърво.
И така, приятели, това беше историята за махагона, терасата и бижутата от подръчни материали. И ако има поука от нея, то тя е, че не бива да оставяме ценните неща да гният. Огледайте се наоколо и ако имате нещо ценно, то не го оставяйте на произвола на съдбата, а му вдъхнете нов живот. Това със сигурност ще ви направи малко по-щастливи хора.