Нека да сме наясно с геометрията – това не е ромб. Фигурата върху капака на тази кутия е квадрат с равни страни и прави ъгли, както се полага на всеки уважаващ себе си квадрат. Незнайно защо обаче хората винаги наричат завъртяния на 45 градуса квадрат, ромб. Ромбът е съвсем друга геометрична фигура, в която страните са равни, но ъглите не са прави. Ако това беше ромб, то вписаният вътре кръг със сигурност нямаше да бъде така равномерно разположен.
За дизайна
Кутийката тип „ракла“ или иначе казано – с извит капак, съществено се отличава по възможностите за дизайн. Най-напред няма еднакъв ръб от всички страни, по който да се направи фриз. Извивката на капака предполага, че страничните фризове ще имат естествено продължение надолу към предната част, а не към предния и заден ръб на капака. Извития капак предполага целият дизайн да прелива от капака към предна стена, а страните на кутията да останат празни или с отделни, собствени и отделени орнаменти.
Вслушвайки се в опита от предишните упражнения, сглобките трябваше да бъдат оставени на мира. Това означаваше, че ако има украса, която слиза от капака, то трябва да е на почтено разстояние от тях. Оставаше въпроса колко е това почтено разстояние. В крайна сметка реших да не стеснявам прекалено и двете ленти на практика очертават секциите със сглобките от двете страни. При това съотношение на страните на капака, пространството в средата се оказа точно квадратно, а разположението на орнамента вътре – централно и симетрично.
Тази дебелина на капака позволяваше по-големи срезове. Така можех да си позволя по-голям и изразителен орнамент, който да е по-богат на детайли. И всичко това без да се притеснявам, че на по-големите триъгълници, където среза е значително по-дълбок, няма да пробия дървото. Не съм прекалявал с детайлите, но мисля, че от големината на орнамента дизайнът спечели. Тъй като е единствен, ако беше по-малък, щеше да се губи.
Някой нови способи за изпълнение
При наличието на толкова детайли скоростта на тяхната изработка е много важен момент. Класическият начин за изрязване на триъгълник е чрез правенето на три среза от централната му точка към ъглите и след това изрязване на самия триъгълник, чрез отделяне на трите части. Това безспорно е много прецизен начин на работа и може да бъде приложен дори и за много малки детайли. Целта на този способ е най-напред да се освободи напрежението в дървесината чрез централните срезове, за да може при изрязването на триъгълника да се избегне откършване или нежелано сцепване.
Този начин на работа също така означава, че изрязването на един триъгълник е съпроводено от шест среза и шест завъртания. Само в двете ленти има над осемдесет малки триъгълничета. Близо петстотин завъртания и толкова още срезове са доста време и това прави този начин на работа понякога прекалено бавен. Разбира се, когато прецизността е важна или има място, на което дървесината се цепи опасно, то именно този подход се използва. Не винаги обаче ситуацията е такава.
Понякога съм склонен да жертвам прецизност за скорост. В случая си позволих това, защото малките разлики ще бъдат „скрити“ от геометричноста и симетрията на дизайна. Лентите са изрязвани по по-бърз метод, като всеки срез се прави серийно за цялата редица триъгълници. Ако се направят и централните (за да се запази прецизност), то общия брой срезове е пак толкова, но завъртанията са сведени до няколко. А ако се премине направо на изрязване на триъгълниците (което все пак не препоръчвам, заради рисковете), то и срезовете намаляват на половина. Това значително ускорява целия процес. А ако дървото не е рисково, напълно е възможно резултатът да не се различава значително от другия метод на работа.
Какво научих от това упражнение?
Основната поука беше, че начинът на работа значително променя времето, необходимо за изработка. Това едва ли е тайна за когото и да било, но всяка работа си има специфики. В случая промяната на хватовете на ножа и посоките на работа, направиха тази кутийка рекордьор по време. Самото изрязване отне под два часа. Разбира се и дизайнът не е от сложните, което помага доста. И това е друг важен извод – не е задължително всичко да е сложно орнаментирано, за да изглежда добре.
Няма как да не спомена, че останалите процедури по шкурене, мазане, съхнене и така нататък са си доста пипкави. Като сложим и изработката на вътрешната част в последствие, то общото време наближи пълен работен ден. Това стана на части, защото някои процедури си имат технологично време, което не може да се избегне. И все пак, на фона на останалите кутии, които отнемаха понякога и над 20 часа работа, с нейните 2 часа и 45 минути (без чакането и вътрешната облицовка) тази си остана рекордьор.
Оттук насетне при всяка процедура се опитвах да оптимизирам движенията. Стараех се да не допускам излишно размотаване и повтарящите се елементи да бъдат изработвани максимално бързо с максимална прецизност. Със сигурност ще са ми нужни още много упражнения, но трябва да кажа, че следващите ми работи значително се повлияха от наученото тук.