За тези от вас, който не са следили темата, накратко ще обобщя предишната част. При упражненията с кутии, които правех, наличният ми резбарски нож започна да страда сериозно. След като няколко пъти върхът му се сгъна и се наложи да бъде поправяна геометрията на острието, стана ясно, че проблемът е належащ. Използвах метални пластини от инструментална сплав, за да изработя остриета, които по-късно да монтирам в дръжки.
Какъв трябва да е дизайнът на един резбарски нож?
Ако се огледате из интернет магазините, ще установите че „резбарски нож“ е много широко понятие. От 6-7 сантиметрови остриета, които аз лично никога не бих използвал за дърворезба, до много тънки (тип скалпел) също непригодни за тази цел. Има комплекти, от чието разнообразие и цени, може да ти се завие свят. И неминуемо човек си задава въпроса какво от всичко това му трябва и какво не. В крайна сметка, ако един резбарски нож стои неизползваем, то може би не си е струвал парите или усилията за изработка.
1. Киридаши когатана
Разбира се, има и утвърдени от времето форми на острието. Една от тях безспорно е киридаши когатана – класическо японско острие за фина работа върху дърво. При класическото киридаши скосът е само един – от дясната страна. От една страна, това е защото в Япония никой не обучава левичари, а от друга е обусловено от технологията на изработка. Всички видове японски остриета, от рендета до мечове и нагинати, се изработват от два вида материал, свързани в ковашка заварка. Единият е твърд и служи за режещ ръб, а другият е по-мек и допринася за по-добра гъвкавост на острието и разбира се, пести от скъпата твърда стомана.
Острието на единия резбарски нож, който се канех да правя, не е класическо киридаши. Най-малкото, заради материала и скоса на острието – моето е двустранно. В последно време се срещат и японски киридаши, които имат ляв или двустранен скос, но дори това не се приема за класическия вид за този тип острие. И все пак формата е класическа и се среща при много други остриета по света и с други имена. Затова реших единият дизайн да е именно такъв.
Скосовете оформят ъгъл от около 20-25 градуса на режещия ръб. А ъгълът на върха е около 35 градуса. При класическото киридаши последният ъгъл може да падне и доста под 30, но реших, че няма да насилвам материала. Дебелината на това острие е под 1,5 мм и не ми се искаше върхът да стане чуплив, или да се наложи да го скосявам отгоре за здравина.
2. Връх тип „човка“
Другото класическо острие за резбарски нож е това, чийто връх сочи надолу. Поради спецификите на хвата (за който ще поговорим при ръкохватките) и нуждата от фина детайлна работа, тази форма на острието се оказва много полезна в най-различни ситуации. Тази е и формата, с която са свикнали да работят повечето хора, когато се отнася за работа на детайли, а не за отнемане на по-големи части от материала.
Аз лично използвам такава форма и при инкрустацията на метал в дърво, както и при геометричната резба. Извитите срезове се контролират много по-лесно с такъв тип острие, отколкото с горното. Още повече, че хватът е тип писалка, познат за ръката на повечето хора. Движенията стават естествени като при писане и това е основна позиция в дърворезбата.
3. Стандартно право острие
Третата пластина не предполагаше широка форма на острието. Затова реших от нея да направя стандартно право и дълго острие, без ясната идея как ще се използва. Резултатът, както виждате на снимката, заприлича повече на нож за плодове, отколкото на резбарски нож. Наистина все още не съм намерил приложение за този нож, въпреки че съм опитвал няколко пъти. Може би това се дължи и на избора на ръкохватката, която не се оказа много сполучлива.
И все пак, острието е с малка дебелина, но ъгълът на заточка е по-голям. Това предполага по-голяма ширина на среза при забиване на сравнително малка дълбочина. Поради тази му характеристика сигурно ще е удобен инструмент за инкрустация. Тъй като „човката“ ми върши същата работа, не съм го опитвал на практика и сериозно се замислям дали да не сменя ръкохватката.
Препратка вместо заключение
Тъй като темата за тези ножове стана дълга и няма да можем да изчерпим дизайна тук, ще продължим в следващата публикация. Там ще се занимаем с ръкохватките, тяхната форма и дизайн и защо това е важно. За всеки, който работи с резбарски нож, именно това са двата крайъгълни камъка, от които силно зависи работата му – дизайнът на острието и дизайнът на ръкохватката.
Спомням си какво впечатление ми направи ножът на Евгени Димов, когато го видях за пръв път на една снимка. Странната форма на ръкохватката не приличаше на нищо, което бях виждал преди това. Вдъхновен от това, модифицирах малко стандартната дръжка и на моя резбарския нож. Това я направи малко по-удобна, но не това беше важното. Работата с него се промени коренно, въпреки че промяната не беше кой знае каква. Но за това и за останалите ръкохватки – следващият път.