С увереност ви казвам, че няма такова нещо като един вид дръжка. И не се заблуждавайте, че стандартните дръжки, с които се продават ножовете, са с идеалната за целта форма. Няма нищо по-далеч от истината от това твърдение. Единствената добра ръкохватка на резбарски нож е тази, която е специално направена за вашата ръка. Тази, в която ръката ви се чувства „у дома си“.
Кой е идеалният дизайн за ръкохватка на резбарски нож?
Това ръката ви да се чувства удобно в ръкохватката какво всъщност означава? Има ли такава идеална форма? Можем ли само с един вид форма на тази ръкохватка да постигнем всичко, което ни е нужно като хват и контрол на резбарския нож?
Със сигурност ако има такава форма (в което аз не вярвам), то тя не е единствена. И ако си задавате въпроса защо, то отговорът е заради анатомията на дланите ни. Когато хващаме нож, имаме като минимум поне две посоки, в които може да стърчи острието – нагоре към палеца и показалеца или надолу към кутрето. Тези две положения предполагат съвсем различна динамика на движенията, с участието на съвсем различни мускули. Те, разбира се, не са единствените положения, в които може да бъде хванат един нож. Като правило, резбарският нож се хваща основно като писалка, при което острието сочи напред. И понеже не можем да имаме всичко наведнъж, се налага да правим избор. По-долу са ръкохватките, на които аз се спрях за моите остриета.
1. Анатомична „писалка“ с три основни хвата
Основен
Първият и основен хват на тази ръкохватка трябва да изпълнява няколко функции. Най-напред, трябва да има удобна опора за всеки от трите пръста, които държат резбарския нож. Орнаментът, който се вижда на едната страна, няма никаква естетическа функция. Още в началото бях решил, че ще заложа на функционалността и ергономичността, а не на визията. Ролята на тази импровизирана решетка е да създава триене между палеца и ножа. Същата е функцията и на леглата посочени със стрелки на третата снимка горе – да приютяват показалеца и средния пръст.
Идеята на този хват се вижда на първите две снимка. Силата от натиска върху острието се пренася по показалеца, който е точно отгоре, назад към китката и предмишницата. В същото време, задната част на ръкохватката блокира въртеливото движение в горната част на дланта. Това придава изключителна сила на среза! В него участва цялата ръка, рамото, гърба, та дори тазът и краката, ако бъдат включени. И тъй като движението се извършва с тяло, а не само с пръсти, прецизността се повишава в много пъти, пропорционално на разликата между дължината на движенията на пръстите и тези на рамото.
Детайлен
Този хват е предвиден за случаите, в които не е необходима сила. Обикновено се прилага, когато върхът на острието трябва да слезе по-ниско и да бъде по-перпендикулярен на плоскостта, в която лежи ръката. Така обикновено се дооформят фини детайли, след като е направен основният срез и са останали някои неща за почистване и дооформяне. За целта е предвидена ямка за палеца в предната част, което позволява да не се губи контрола върху острието при смяната на ъгъла. Същата ямка има роля и при следващия хват.
С противонатиск
В ямката лежи палецът на другата ръка. Така с този нож може да се работи на принципа на резбарско длето. При хвата на длетото двете ръце не натискат в една и съща посока, а една срещу друга. Това дава много повече контрол на среза. Работя, използвайки този принцип, когато съм много близо до слабо място в дървото или се опасявам от спукване или откършване. Понякога, дори когато съм близо до детайл, който е вече довършен и не искам да го нараня. Двете ръце дават повече сигурност.
От друга страна, трябва да кажа, че този хват не е за всеки. Специфичен е и аз съм изработил ръкохватката специално за него. С обикновена стандартна ръкохватка на резбарски нож не бих го прилагал никога. Палецът на лявата ръка е прекалено близо до острието, а рискът от приплъзване върху него не трябва да се пренебрегва. Не знам дали трябва да уточнявам, че огледално полираните остриета правят дълбоки и опасни порезни рани, които трудно заздравяват.
2. Анатомична с обратен контрол
Основни идеи
В дизайна на тази ръкохватка са залегнали няколко основни положения. Най-напред – да бъде абсолютно анатомична, иначе казано, да пасва възможно най-добре на формата на моята ръка. На второ място, да позволява пълен контрол на върха на острието при максимална детайлност. А също така да позволява работа в две посоки – от тялото напред и навътре към тялото. Последното по принцип никога не се препоръчва.
Макар че повечето японски резбари работят „към себе си“, в класическата дърворезба това се счита за опасно. И то е опасно! Няма значение колко дърво има между теб и ножа, едно приплъзване е достатъчно, за да се забие. Винаги ще си спомням за един приятел, който резбоваше седнал и при такъв инцидент заби длетото на около пет сантиметра дълбочина в подбедрицата си. Раната заздравяваше много седмици. И все пак, аз понякога си позволявам подобен начин на работа, който си има и предимства.
За японския меч и контрола на острието
Докато осигуряването на анатомичност не е чак толкова сложна задача, с контрола на острието положението е съвсем различно. Изходих от принципа на контрол на японския меч. Там ръкохватката се държи най-стегнато с кутрето и силата постепенно намалява към палеца и показалеца. Така те са почти свободни и тяхната роля е да контролират с натиск посоките на движение.
Реших, че след като върхът на острието на катана, която понякога се движи с над 100 км/ч, може да бъде контролирано от почти метър разстояние с такъв хват, то същото може да се случи и с доста по-къс нож, който се движи бавно. С японския меч може да се контролира дали срезът ще премине през средата на веждата на противника или през нейния край. И това от разстояние, и в движение с именно такъв хват.
И макар в случая с този резбарски нож острието да сочи точно в обратната посока, принципите на хвата, който познавам от иайдо са напълно приложими. Както се вижда на снимките, ръкохватката осигурява добро захващане с кутре и безименен пръст. Средният винаги може да бъде включен удобно при нужда от сила. В същото време, дори лек натиск с показалец или палец веднага прецизно преместват върха на острието по лоста, който се образува с център около кутрето.
Какво ни остана на разкажем?
Темата стана дългичка, но пък вярвам на всеки, който се интересува от добрите резбарски ножове, ще му е интересна. Още повече, ако иска да си ги изработи сам. Така ще може да си гарантира, че ръкохватките са точно паснати по неговите длани, без да разчита на нечие мнение или умение по въпроса. Още повече, че от един момент нататък, в дърворезбата добрият резбарски нож става необходимост.
Досега разгледахме материала на остриетата и техният дизайн, тук поговорихме за ръкохватките и остана да кажем още няколко думи за изработката и окомплектовката на ножовете. А също така и малко за използването им и какво се наложи да бъде коригирано в последствие.