Какъвто и вид работа да вършите, работната среда е един от най-важните фактори. Тя определя до много голяма степен качеството и скоростта на вашата работа. Спомням си как преди години, в началото, работех на кухненската маса. Всяко започване на работа означаваше половин час разстановка на инструменти, фиксиране на детайла, подготовка на всички шишенца и парцалчета, които ще са ми необходими за дадената операция. И след като приключех с нея, следваше същото в обратен ред, защото все пак това е кухненската маса и на нея трябва и да се вечеря. Сами разбирате, че ако имаш час-два на разположение, това не е най-добрият начин на работа.
Мотивацията или защо ми трябва нова работилница
Ефективност на работния процес
Стана така, че първоначалният вариант на работилницата възникна съвсем спонтанно. Трябваше да се осигури работно пространство за някакви текущи дейности и за да го създам бях сглобил каквото мога с подръчни материали и инструменти. Разбира се, така можеше да се работи, но ефективността беше много далеч от желаната. А както е добре известно…
За да мога да постигна горното, ми трябваше добра подредба на работното пространство. Маса „времянка“, която мърда при всеки по-силен натиск, пръснати навсякъде инструменти, прах и меко казано – хаос. Мисля, всеки който е работил в работилница, може да си представи положението. Така организирана, работилницата ми не вършеше кой знае каква работа и времето, което операциите ми отнемаха, беше приблизително същото, както едно време на кухненската маса. Това обезсмисля цялата идея и затова ефективността на работния процес стана основната мотивация да направя пълна реконструкция на работилницата.
Грижа за здравето и безопасност
Другата основна причина бяха мерките за безопасност. Във всяка работилница, в която се работи дърво, финия прах е нещо, с което се налага да се бориш. Той създава два проблема. Първият е пожарната опасност. Прахът от дървесни частици гори с висока скорост и голям интензитет. Поради това и съответните държавни служби не позволяват в такива помещения друг вид отопление, освен водно с радиатори.
Вторият голям проблем с праха е фактът, че се вдишва. Частиците с големина под 10 микрометра, на практика не излизат от дроба след като веднъж попаднат там. Или поне по-големият процент от тях. А тези под 3 микрона доказано причиняват рак на белия дроб. Разбира се, могат да се използват респираторни маски със съответните филтри и това е направо задължително за всеки, който цени дробовете си. Но това е далеч от достатъчно! Натрупаният прах се вдишва, дори когато не се работи, защото се наслоява навсякъде и всяко движение го вдига във въздуха.
За да мога да осигуря достатъчно добро решение на горните два проблема, трябваше да направя пълна реконструкция на помещението и предварително да планирам аспирацията и отоплението. Тъй като помещението е малко, това означаваше, че разположението на всяка машина трябваше да бъде оптимизирано и разчетено по начин, който да осигурява аспирация, като в същото време не пречи на работата на машината и човека зад нея. Това е от изключително значение за безопасната работа. Последното, което искам, е нещо да падне или да ми влезе в ръцете, докато се опитвам да работя прецизно с бързодвижещи се режещи инструменти.
Проектиране на пространството
Добрата организация на пространството не може да се постигне като просто я помислим добре. Без да визуализираме това, което искаме да направим, рискуваме да пропуснем много. А ако искаме да нямаме пропуски и да помислим максимално добре за всичко, ни е необходима визуализация с точни размери. Архитектите обикновено използват някакъв вид 3D CAD софтуер, за такива задачи. Е, аз не съм архитект, но понеже имам известен опит с CAD, спазих принципа и предварително разпределих пространството според нуждите си.
Това, което се вижда на снимките, е предварителната идея за разпределение. В последствие много от нещата претърпяха промяна, но истината е, че ако не бях вкарал всичко в SketchUp, щях да допусна няколко груби грешки. Например, първоначално мислех работната маса с машините да е на противоположната страна. Чак когато започнах да преглеждам захранването и от къде могат да минат кабелите, установих, че на тази страна ще се наложи на практика нова електрическа инсталация. Просто всички кабели и контакти бяха точно отсреща.
Също така, чак когато по чертежа установих точните разстояния и габаритни размери на машините, разбрах че това разположение ще е доста тясно. Заради това и поради други причини промених цялата аспирационна система и вместо аспиратор тип чувал преминах на прахосмукачка. Това освободи място за още един работен плот, под който спокойно след това можеше да се вкарва резбарската маса (за нея отделно). За решаване на общото разположение много ми помогнаха някои принципи в това видео, и най-вече принципът за следване на материала. Благодарности на човека за инженерната мисъл, определено знае за какво говори. Можете да посетите сайта му за повече вдъхновение по темата.
Подготовка на помещението
Под
Вече споменах, че реконструкцията се очертаваше пълна. За да се случи подобно нещо, всичко от вътре трябваше да бъде извадено. Още повече, че мислех да застилам и пода, който беше един от основните причинители на прах. Оказа се, че (по закона на Мърфи) най-подходящото време за цялото това изпълнение е зимата. Точно тогава графикът позволи да бъде тотално изстискан, за да мога да включа времето и за това в него. Резултатът беше три месеца без почивен ден и липса на новогодишни празници, но това е друга тема. В общи линии след цялото изнасяне помещението приличаше на това на снимката. Макар да не е същото помещение, можете да придобиете представа за изходната точка.
Последваха няколко операции по стените и пода, които мисля да ви спестя. Няма обаче да пропусна подовата настилка. Преборването на праха не може да се случи само с маски и аспирация. Така или иначе се налага периодично почистване на всички повърхности от него. Обикновено най-голямата повърхност, върху която се утаява прах е подът. Той трябва да бъде редовно почистван, след всяка работна сесия или в края на всеки работен ден. Изсмукването с прахосмукачка помага донякъде, но ако исках да не дишам постоянно замърсители на въздуха, трябваше да осигуря начин подът да се мие редовно.
След застилането на пода и внасянето на някои от нещата обратно, вече започваше да се оформя крайният резултат. Но до това, което бях замислил, имаше още много работа.
Осветление и отопление
Както вече споменах, отоплението в подобен тип работилници е силно ограничено. Аз обаче нямах абсолютно никаква възможност да прокарам водно отопление там. Като се изключат и силно рисковите варианти за отопление, възможностите се свеждат до почти никакви. В крайна сметка се спрях на нискотемпературен карбонов инфрачервен нагревател. Поради това, че работната му температура е по-ниска, си позволих този компромис. Разбира се, за да е напълно безопасно (а и за да е ефективен самият излъчвател), е необходимо редовно почистване на тялото и рефлектора от прах. Въпреки че температурата на самозапалване на дървесината е общо взето над 200 градуса, а този нагревател е под 180, все пак не е добре да се поемат излишни рискове. Също така всяко такова помещение трябва да е снабдено и с достатъчно добра и редовно профилактирана техника за пожарогасене.
Другото основно подобрение, което се налагаше, беше на осветлението. Прозорецът е само един и светлината в мрачни дни определено е недостатъчна. За целта съм осигурил LED осветление, разпределено на пет прожектора по 10W, разположени над прозореца. Планирах да поставя и два панела по 18W над работните маси. Последното, признавам си без бой и мъчения, още не съм направил. И всеки път, когато започна да пробивам на бормашината и установя, че не виждам добре детайла, назидателно започвам да си трия сол на главата. Обещавам, че един ден ще се взема в ръце и ще довърша тази важна операция.
Какво друго ѝ трябва на една работилница?
След като помещението беше подготвено, можеше да се премине към същинската работа. В изчисляването на дейностите по проекта, именно помещението се оказа ключов момент, който блокираше всякаква по-нататъшна работа. Както и да въртях графика на дейностите в софтуера, всичко опираше до помещението. И като казах софтуер, може би тук е времето и мястото да спомена какво съм използвал за различните задачи. Планирането беше сериозно и без добрата подготовка нямаше да мога да свърша всичко в съкратените срокове, които имах и които в крайна сметка съкратих почти на половина със самото изпълнение.
Използван софтуер:
- Лист и молив – винаги всичко започва на хартия 😉
- LibreCAD – за основни 2D чертежи и прости сметки
- FreeCAD – за прости 3D изчисления
- SketchUp – в безплатната му версия за бързо прототипиране
- Getting Things GNOME! – за плaниране на дейностите и последователността на задачите по целия проект.