След като надълго и нашироко си говорихме за материала на остриетата и приключенията с него, дизайна им и ръкохватките, е време да приключим темата. Днес ще се спра на самата изработка, за това какви корекции се наложиха при тестването на тези резбарски ножове, както и за съхранението и комплектоването им. Веднага казвам, че още в началото се бях отказал да ги украсявам по какъвто и да било начин. Това щеше да отнеме много време, а проблемът беше станал належащ. Обработката на метала на ръка отне достатъчно енергия и не исках да се забавя още.
Изработка и монтаж на ръкохватките
Както можете да видите и от снимките, изработката и монтажът на ръкохватките не представлява нещо много специфично. Използвана е стандартна технология. Най-напред, очертаване и изрязване на ореховата дървесина. След това, разпробиване на дупките за остриетата и фиксирането им с епоксидна смола. Изключение прави третият нож, с не анатомична, готова права дръжка, който фиксирах с двукомпонентно цианоакрилатно лепило. Оказа се достатъчно здраво за целта.
Единствената специфика е напасването на ръкохватките по анатомията на ръката. Това изисква много опитване, много внимателно рязане с длето и други подходящи инструменти. Накрая шкурките довършват формата. Важното е непрекъснато да се опитва ръкохватката и точно да се следи дали са спазени зададените от дизайна цели. Това е бавен процес, но внимателното му следване гарантира перфектен хват. А той е необходим, ако искаме да имаме добър контрол върху острието.
Тестване и корекции
Всеки, който е творил нещо, може да си представи трепета, с който очаквах смолата да стегне, за да мога да тествам най-накрая тези резбарски ножове. Месеците търкане на остриетата и мислене на дизайните на ръкохватките само наливаха масло в огъня. И когато дойде дългоочакваният момент, се оказа, че почти нищо не мога да направя с тях! Дори елементарни срезове не се получаваха. Само че аз нямам навика да се отказвам и знаех, че цялата теория, която бях проучвал, както и опитът ми досега, няма как да ме лъжат. Тези резбарски ножове трябваше да са по-добри от всичко, с което бях работил до момента.
Продължавах упорито с пробите и установих интересен факт. И двата ножа бяха прекалено „чувствителни“. Остриетата им се отклоняваха много по-лесно и с много по-леки движения. Явно плътното прилепване на ръкохватките към дланта придаваше всяко движение на тялото, не само на ръката. Натискът, който обикновено упражнявах, трябваше да се намали няколко пъти, защото остриетата влизаха много по-лесно в дървото. Смяната на посоката по време на срез искаше много по-широка дъга на лакътя, а не само движение от китката. С две думи…
…разбрах, че ножовете наистина са добри, но аз не съм достатъчно добър да работя с тях! Все още!
Последваха месеци практика, след които започнах да откривам истинския финес, на който са способни. Единственото, с което не можах да свикна напълно и което се наложи да коригирам, беше профилът на острието. Бях свикнал да работя с остриета с така наречената „буза“, иначе казано с леко извити страни. А напречният профил на тези остриета е строго триъгълен. Това правеше острието прекалено чувствително и ми създаваше сериозни проблеми, особено при извитите срезове. В крайна сметка, се наложи съвсем леко да сменя ъгъла на режещия ръб като направя незабележим вторичен скос. Въпреки незабележимата с просто око промяна, това веднага облекчи положението и подобри работата.
Комплектовка и съхранение
Всеки резбар знае, че острието трябва да се пази! Едно неволно чукване някъде създава много главоболия след това. Разбира се, заточката не е проблем, всеки трябва да я може, ако иска да се занимава с дърворезба, но е досадно. Точно в момента, когато си се приготвил за ключов момент в резбата, която правиш и установяваш, че острието се е нащърбило без да забележиш. И трябва да зарежеш всичко и да го приведеш във форма. Ако стоманата е сериозна това може да не е толкова бързо. С две думи, остриетата трябва да се съхраняват добре.
Само като си припомня колко време търках тези метални пластини и всички перипетии по изработката на остриетата, мисълта, че може да се наложи да я повтарям, направо предизвикваше студена пот. Затова реших да подходя максимално отговорно и да направя кутия за резбарски ножове, в която да могат да се съхраняват и транспортират безопасно. Използвах заготовка, която бях купил и се оказа негодна за дърворезба, тъй като капакът ѝ беше от шперплат.
Осигурих добро фиксиране на остриетата, така че да не могат да мърдат. В задната част на ръкохватките подложих парче дърво така че да стоят хоризонтални. Пространството на капака разделих на две с две цели. Едната беше да могат да се съхраняват в кутията и необходимите за заточване и полиране инструменти. Другата цел беше ножовете да не могат да се вадят от леглата си дори и при пълно обръщане на кутията. Това гарантираше, че остриета им никога няма се удрят едно в друго, както и да се транспортират.
Краят на одисеята с резбарските ножове
Сигурно вече много съм ти омръзнал с тези резбарски ножове, уважаеми читателю. Но вярвам ще ме разбереш! За мен те са инструмент, с който мога да създавам по-добре. А когато създаваш и творението ти се получава, това е много вълнуващо. Помага ти да бъдеш истинското си преживяващо „аз“, когато го правиш. Затова и вложих толкова много време в изработката на тези инструменти. Помагат ми да усещам вълнението, тръпката и удоволствието по цялото си тяло със всеки срез, който правя.
Сигурно поради същата причина вложих и толкова много време в писането на тези четири истории. За да мога да те направя съпричастен към това преживяване. А ако ти си решил да се заемеш също с тази не толкова проста задача по създаването на собствен инструмент, то надявам се да съм ти бил поне малко полезен. За мен беше интересно да науча малко за металите, за това как се закаляват стоманите и каква е разликата между стомана и карбидна сплав. Още по-интересно беше да се експериментира с хватовете, за да се намери най-добрият вариант.
В предходните истории за дизайна съм се опитал да обобщя само най-важните елементи, но трябва да знаеш, че те искаха сериозно проучване – от анатомия, през дървен материал, та чак до геометрия и физика на движението. Ако с това съм успял да ти спестя лутането, то моята задача е изпълнена. И ако се втурнеш и ти в това приключение, ти пожелавам още по-хубави тръпки и още по-голямо удоволствие.