Дърводелският плот или тезгях е сърцето на една работилница. Каквото и да подхване човек, все някъде трябва да го сложи, подпре, закрепи и така нататък. За да може да работи спокойно по детайла, разбира се. И като казвам закрепи, това предполага и някаква система за захващане. Най-често това е обикновена стяга, но дори и стегите са различни и по различен начин фиксират детайла. Като цяло, да си направиш сам такъв работен плот или тезгях не е толкова проста задача. Още повече, ако дърводелските ти умения са по-скоро аматьорски. Каквито са и моите, разбира се.
Плот или тезгях?
И тук, естествено, не се мина без проблеми. Сигурно най-лесната опция е човек да си купи готов стандартен тезгях. Скъпичко ще му излезе, трябва да кажа, но добрият инструмент обикновено си струва цената. И тук дойде проблемът. Добре е работната ти повърхност да е близо до източника на естествена светлина. Това обикновено е прозорец, какъвто има и в работилницата. Само че… Долната част на прозореца се оказа доста ниско над земята. Няма стандартен тезгях, който да се събере. Това ме постави пред една от двете опции: или да режа краката на вече готова маса или да правя нещо специално на такава височина.
Както и да се опитвах да седна и да работя на такава височина, никак не се получаваше. За стандартни дърводелски операции, като рендосване например, такава височина щеше да е добре. Там се изисква повече пренасяне на тежестта на тялото, а аз не съм висок. За резба, обаче, беше направо абсурд. Освен това помещението е тясно и беше добре да се помисли за нещо, което все пак може и да се мести, за да освобождава място при нужда. Това означаваше, че тежкият тезгях автоматично отпадаше като опция. Трябваше да се измисли нещо друго.
А дърводелците винаги ли са работили на тезгях?
Съвременният дърводелски тезгях, какъвто го познаваме сега, е измислен от французите не чак толкова отдавна. Оказва се, че по някои места в Европа, до съвсем скоро се е използвало нещо, което е познато под общото наименование „римска пейка“. Това наистина е пейка, която в началото е имала съвсем проста система за фиксиране на детайлите – чрез заклинване в страничен процеп. През вековете методите за фиксиране са се обогатявали, а с изобретяването на винта се появява и простата стяга с две фиксиращи гайки. В крайна сметка се появява и тезгяха, като междувременно виждат бял свят много вариации – „моравска пейка“, „немска пейка“, със стеги, без стеги, с дървени или метални методи за фиксиране…
Тази история на появата на дърводелския тезгях е изключително интересна. Запознаването ми с нея стана благодарение на многото изследвания на Кристофър Шварц по темата. Хората, които се занимават с мебели и техния дизайн, ще оценят книгите му подобаващо. В моят случай нямаше как да се размина с „Тезгяха на анархиста“. Също можете да видите и много негови видеа, в които обсъжда темата. Човекът е ходеща енциклопедия на дърводелския занаят, поне във формата, която се е пренесла от класическа Европа зад океана.
Една не съвсем „римска пейка“
След много четене, ровене и някои тестове, реших че тезгяхът отпада и преминаваме на варианта пейка. Пейката има предимството да е по-лека и компактна. А освен това и вече имах готова пейка, която можех да приспособя като върху нея монтирам плот. И за да е още по-интересно, реших всичко да може да разглобява. Плотът може да се маха от пейката, а резбарската маса, която планирах да правя, да може да се монтира върху плота. Този модулен дизайн улеснява много процеси. Ако се наложи да се пренася, всичко се разглобява и става много по-леко. Така понякога вадя всичко навън и мога да работя на добра светлина на сянка под лозата. Трябва да кажа, че е много приятно!
Подобен дизайн има и друго предимство. При свалена резбарска маса, има плот с над един метър дължина. По този начин могат да се работят и дълги детайли, когато се наложи. В същото време пространството е усвоено и не заема ценно място. И като казах място, размерите на пейката трябваше да са съобразени така, че цялото нещо да се събира под работната маса при нужда. Това позволява да се освободи пространство от няколко метра за работа по нещо по-голямо, като маса или шкаф например. Това в последствие се оказа много удобно и се радвам, че още в началото бях предвидил подобна ергономичност.
И тъй като този текст стана доста дълъг, смятам да напиша за техническата част и изработката на самият плот и стягата отделно. Отделно ще напиша и за самата резбарска маса, тъй като там трябваше да се съобразяват много неща едновременно. Там ще говорим за чертежите и перипетиите по самата изработка и сглобка.