След като стана ясно, че не мога и да си помисля за тезгях, трябваше да се импровизира. Дългото проучване, за което споменах в предишната публикация, в крайна сметка ме потопи в историята на дърводелския занаят. Така се стигна и до идеята да се импровизира на тема „римска пейка“. Перипетии, разбира се, имаше. Но нали затова съм седнал да ви ги разказвам, ако и вие се окажете в такава ситуация, да ви спестя някои от тях.
Какво имаме и какво ни трябва
По принцип материалът за един дърводелски плот е добре да бъде по-твърд. В крайна сметка, това е плот и върху него ще се случват много неща. Включително и такива, които изискват груба сила – удари с чук, да кажем. Да, но твърд материал не ми се намираше, а и не исках пак да попадна в ситуацията, за която вече разказвах, с материала за работилницата. От друга страна, се подвизаваше една по-дълга талпа от чамов материал. Не е най-доброто, но пък е налично. Освен това фладера на дървото се оказа добър, както се вижда на снимките по-долу. А и меката дървесина много по-лесно се обработва с ръчни инструменти.
Нещото, което нямах и което се оказа само по себе си приключение, бяха достатъчно на брой големи стеги. Наложи се да импровизирам с шпилки и подръчни материали. Освен това вече имах и готова пейка, която да използвам за основа. Идеята беше всичко да е разглобяемо и нищо да не губи първоначалната си функция. Така че тази римска пейка трябваше да си остане и само пейка и при нужда плотът да се маха.
Размисли и проекти
Такъв прост дизайн, като на снимката горе, позволяваше при нужда плотът да се маха. Нещо нехарактерно за класическа римска пейка. Просто се развива докрай стягата, която е в единия край. Това освобождава нейния винт и позволява целият плот да се надигне. В същото време на отсрещния край на плота, както и по двете дълги страни, има ограничители. Те плътно прилепват по размера на пейката и не позволяват движение в никоя посока. Идеята е много добра, но изпълнението трябваше да бъде много прецизно – едновременно да може да се разглобява и да няма никакъв луфт.
Дупките за системата за захващане, които бяха 20 мм, трябваше да бъдат пробити предварително. Идеята на такива дупки е да бъдат строго перпендикулярни спрямо повърхността на плота. Както и да бъдат с точен размер, в който плътно да влизат чоповете за притискане със стягата. Такива отвори стават най-добре на колонна бормашина. Моята е малка, но достатъчно прецизна за целта. Затова и плотът остана за по-късен етап, за да може машината вече да е монтирана.
Сглобка и напасване
Когато имаш предварително обработени плотове, които трябва да снадиш на тясната страна, прецизността е най-ключовият момент. Изобщо всичко трябваше да се направи прецизно, ако исках идеята ми да сработи. Последователността се вижда на снимките долу – рендосване на тесните страни за напасване на ъгъла, прецизно маркиране и разпробиване на дупките, лепило и дибли, и накрая – импровизираните стеги от шпилки.
Разминаването между двете талпи се получи под един милиметър, което е много добре, като се има предвид липсата на прецизни машини и ръчната работа. Разликата лесно беше изгладена с рендето. След окончателно изсъхване на лепилото, плотът беше готов за монтаж към пейката.
И моментът на стягата…
За стягата ще напиша отделно. Плотът беше с подготвена предна челюст, но стягата изискваше отделно внимание. Там е необходимо да има водещи отвори и по възможност метални водачи. Също така трябва да има и стягащ механизъм. За последното мислех да използвам шпилка с по-голям диаметър и две гайки. Двете трябваше да бъдат фиксирани в челюстите, за което използвах двукомпонентен цианоакрилат. Колкото и да е странно, това лепило се оказа с много висока здравина. С него залепих и металните водачи, с идеята по-късно да ги подсиля. И водачите и гайките така и си останаха с лепилото и все още не са мръднали. Със същото лепило съм лепил и импровизиран чук, който е отнесъл доста удари и все още е жив и здрав.
Мисля, че снимките показват и последователността на сглобяването. Ще ви спестя чуденето по това коя гайка къде и как трябва да бъде фиксирана. Все пак, ако и вие решите да си правите стяга и вие ще си поблъскате главите, а то не е прекалено сложно. След още няколко довършителни среза и доизкусуряване на детайли, плотът беше готов за финална обработка. За целта съм използвал сгъстено ленено масло с восъци. Фладерът изпъкна красиво и честно казано, след всички усилия, гледката си заслужаваше.
Допълнителните отвори, които се виждат са за монтажа на резбарската маса, която направих малко по-късно. За нея ще напиша отделно. Въпреки че изпълнението трябваше да е разположено във времето, проектирането на всичко беше предварително. Дейностите, до последната дупка, си имаха строга последователност. Това позволи всичко да се случи в много кратки срокове. И така, за сега ви оставям да размишлявате и вие за вашите плотове и пейки, а за се приготвям за резбарската маса.