Когато стане дума за резбарска маса, обикновено представата ни включва много дърво. Цялата изработена от твърда дървесина, с дървен винт на стягата и изобщо в главата се появява една такава красива изработка с мек фладер и кадифен отблясък. Само че… това е резбарска маса и тя ще отнесе много удари с чук, отскочили длета неволно забити в плота, петна от кръв, масло, метални стружки, восък и каквото още се сетите.
Малко за дизайна
Не че не харесвам красивите дървени неща, но обикновено не робувам на визията, когато се отнася за инструментите. Основната задача на инструмента е да е практичен, затова и ергономичен. Масата трябваше да бъде най-напред удобна за работа и достатъчно стабилна. За последното – колко е стабилна – се наложи да направя някои изчисления и тестове, но за това малко по-късно. Освен това бях решил да не изработвам отделен плот със стеги. Сигурно щях да се справя, но имах под ръка най-обикновена работна маса, каквито се продават навсякъде. Проблемът на тези маси е, че са високи и краката им са нестабилни. За сметка на това, стягат здраво и са с метална носеща конструкция и два метални винта. Плотът им обикновено е от MDF, но при желание може да се замени.
Така в употреба влезе горната част на наличната работна маса. Това много опрости задачата. Оставаше да се проектира и изработи основа, която да позволява монтаж към пейката, която беше вече готова. Налагаха се някои прецизни изчисления, за да могат сглобките с основата да не си пречат. Заради това, а и заради по-лесната подготовка на детайлите, реших да начертая всичко в CAD. Това позволяваше снемане на размерите на детайлите предварително и тяхното изрязване и разпробиване. Така сглобяването става много по-лесно и прецизно.
Подготовка на детайлите
В крайна сметка, по така подготвения чертеж, разкрояването на детайлите не беше проблем. Не се притеснявайте, ако не се вижда добре на снимката горе. В края на текста ще приложа директно файловете с чертежите в различни формати.
Рамката, която държи масата изглежда така, защото имах останали от изработката на масата изрезки от материал. Реших, че вместо наново да търся материал, ще използвам каквото има. На снимките долу се виждат подготвените детайли. Подсигурих допълнително сглобките с шпилки. Така вече нямаше защо да се безпокоя за стабилността. Все пак очертаваше се сериозно натоварване.
Сглобяване и тестове
Причините да разположа работната повърхност толкова напред, бяха две. Най-напред това позволява работа с относително изправен гръб. Вярвайте ми, само след половин ден работа се разбира колко важно е да не се превиваш над детайла. Другата причина беше, че така избягвах края на пейката. Страхувах се, че ако мястото където се нанасят ударите е прекалено близо до края, това може да е нестабилно. Проблемът е че кракът на пейката, която служеше за основа на всичко, се оказваше на почти 30 см от нейния край. Исках да направя така, че равнодействащата на приложената сила да попада зад него. Разбира се, едва ли щеше да се прекатури самата пейка, защото все пак щях да седя върху нея. Вибрациите по време на работа, обаче, са много неприятно нещо. Вредят много на прецизността на изработка и трябва по всякакъв начин да се избягват.
Ако сте забелязали на чертежа по-горе, червените оси на страничния изглед показват приблизителните посоки на вектора на ударите. На чертеж, разбира се всичко изглежда добре, но трябваше и да се тества. Стандартният дърводелски тезгях тежи поне 60-70 кг, а най-добре над 100. Това му дава стабилност и гаранция че няма да мръдне дори при силни удари. Тъй като нямаше как да постигна такава тежест в тази конструкция, трябваше внимателно да преценявам къде е натоварването. Оказа се, че заедно с моите 70, цялата пейка с масата приближаваше 100 кг. Дори и при силни удари нищо никъде не мърдаше и все още продължава да е така. Ето и малко снимки от процеса.
Доизкусуряване и какво сбърках в тази резбарска маса
Когато работиш някакъв детайл, обикновено ти трябват доста инструменти на една ръка разстояние. Когато си на тезгях, това не е проблем – място има достатъчно.Тук, както се вижда, пространство няма. Затова и трябваше да измисля някакъв начин за разполагане на инструментите. Най-простият вариант беше да използвам пространството пред подвижния плот. Първоначално мислех да правя кутия, в която да стоят длетата. Уви, този вариант не е много удачен, защото не позволява да сложиш вътре прекалено много длета. А и режещия ръб на длетото трябва да се пази много добре, ако не искаш половината ти време да е заето със заточване. В кутия това става трудно, затова и се спрях на решението от снимките долу. Така върховете остават защитени и няма значение дали длетото е дълго или късо.
Но обещах да кажа и за грешките. Мисля, че основната грешка беше, че разположих работната повърхност на масата прекалено близо до плота. В седнало положение краката подпираха неприятно в ръбовете. За щастие това лесно се реши с добавяне на още 5 см височина под формата на трупчета и удължаване на шпилките.
Това повдигане помогна и при използването на резбарската маса отделно, а не сглобена в плота на пейката. Когато в работилницата е прекалено студено, просто я разглобявам и я пренасям вкъщи. Работата от това положение е малко по-различна – в японски стил. Може и просто да бъде закрепена с две стеги за кухненската маса, но аз предпочитам работата седнал и като цяло нямам проблем със сядането на пода. Така масата не е толкова стабилна, но аз често работя малки (понякога много малки) детайли. Там няма толкова силни удари и натиск и работата си върви безпроблемно.
Файлове с проекти
И накрая, както обещах, слагам файловете с проекта. Първоначалната идея беше задната страна на плота да може да се повдига, за по-удобна работа. Такива са и чертежите. В процеса на сглобяване реших, че ще жертвам повдигането в името на стабилността. Сега, след почти две години работа на масата, пак се замислям дали не ми трябва повдигане. Повдигането сигурно има предимства, но единият от недостатъците му е, че закрива светлината, която идва отсреща. Ако нямате висок прозорец, това си е проблем. Едно от важните за дизайна неща, беше компактността на масата. Много се радвам ,че успях цялата пейка, заедно с плота и резбарската маса, да събера под работната маса в работилницата. В малкото пространство, с което разполагам, това е от много голямо значение. При повдигната маса, това може и да не се случи.
Също така, при разглобена маса, поставена на пода, силите на натиск няма да сочат надолу. Това увеличава риска от плъзване, особено ако подът е гладък. А и резбата в японски стил е на равна маса. Затова оставям всеки да прецени за себе си и ако му харесва идеята, да я изпълни както смята че е по-добре за него.