Европейците обичат да се показват като център на цивилизацията. И като всяка цивилизация и европейската си има изкуства, като част от културата. Тъжната истина за европейското културно наследство (или тъжна поне за европейците), е че голяма част от това наследство е дошло от Азия. Във времената, когато Източната римска империя (западната вече не е съществувала) е имала много повече азиатски и африкански, отколкото европейски територии, и византийците на практика са контролирали цялото мореплаване в средиземноморския басейн, не е учудващ такъв един трансфер.

Трябва да признаем, че понякога странни неща се наричат изкуство. И ако това се случваше само на ежедневно ниво и някой си човек твърдеше, че видиш ли, прави изкуство, сигурно нямаше да прави впечатление. Но по всичко изглежда, че на колкото по-високо ниво се представят „произведенията“, толкова по-странни са те.

И аз, като всички зависими хора, рационализирам и се оправдавам. Обикновено с това, че първо дърворезбата не е смъртоносна, а второ че така ставам по-добър. Понякога на пика на абстиненцията си съм склонен да кажа и най-невероятни неща. Като например, че всички тези дървени кутии ще бъдат красиво резбовани и ще зарадват някого. В такива моменти психолога в мен проговаря и казва: „Мдаааааа, определено бълнува! Със сигурност става дума за зависимост, да му потърсим психиатър!“

Вдъхновението за този дизайн дойде докато гледам какви чудеса правят японците с дървото. Те имат изкуство наречено йосеги (寄木細工). Това е украса на най-различни предмети с тънки ленти фурнир изрязан от блокчета със слепени различни дървесини в различен цвят, в най-разнообразни форми и подредби. От такова блокче, със японско дървено ренде (канна) се изваждат много тънки ленти-стружки, които представляват фурнира.

Не искам да се оправдавам, но размерът беше по-малък и от предишния (80 х 110 мм), а материалът липа. Липата не е най-подходящото дърво за микродърворезба. И все пак, оказва се, че не всички имат моите критерии и на някого това все пак му харесва.

Всеки резбар, рано или късно стига до момента, в който му се иска да направи поне една кутия. Добре резбованата кутийка обикновено стои стилно и привлича погледа. Но постигането на такъв ефект рядко е плод на спонтанен изблик на творческа енергия. Няколко различни фактора влияят върху крайния резултат и тяхното съвместяване и балансиране е много важен момент в дизайна. Но стига съм ви замайвал с общи приказки, а да поговорим за конкретно тази кутийка.

Аканта е може би най-стария известен изобщо орнамент. Първите му образци са от около 2500 г. пр. н.е. и продължава да се среща и използва и до днес. Разновидностите му са толкова много и интерпретациите на мотива толкова разнообразни, че понякога е трудно да се разпознае.

Може би точно заради преходността на собственият ни живот, ние хората отделяме специално място на повторенията. В съвременността ритъмът (като циклично повторение) е останал основно в изкуствата, но по-назад във времето не е било така. Повтарящите се събития са приемани за божествени или най-малкото над човешки.

От древния Уроборос, през индийската Махаюга и скандинавския Рагнарьок, идеята за цикличността на времето е доминираща във всички древни общества. Всъщност чак в XIX в. с изобретяването на точната хронография и появата и масовата употреба на часовниците, представата ни за времето става, каквато я познаваме днес. До преди това живота на хората се е измервал с цикличните събития от природата наоколо.

Липсата на работно пространство и най-вече липсата на мотивация за работа не означава, че човек трябва да стои и да бездейства. И въпреки, че все още нямаше използваема работилница и нещата се случваха в движение, ако човек иска да задобрява, трябва да работи по въпроса.