Да, може би изглежда малко странна една такава връзка на дърворезбата с калиграфията, но уверявам ви такава има, поне в моята глава. Най-напред до голяма степен споделям мнението на известния композитор Карл Орф, че изкуството не може да бъде ограничавано в жанрове. То винаги е комплексно. Никога не е само танц, а и музика, сценография и смесица от други жанрове. Така и една дърворезба не е само рязане на дърво. Най-малкото – проектът е нарисуван преди да бъде резбован.

Казват, че да разбираш и усещаш посоката на влакната на дървесината, която резбоваш е едно от трудните умения за усвояване в дърворезбата. Също така казват, че резбарите до края на живота си се учат на това умение, като с практиката добиват все по-добър и рафиниран усет.

И тази дърворезба, както и предишните неща си има предистория. След известно време на редовни видеоразговори, майсторите решиха да има и срещи на живо…

Като ти кажат „Можем ли да измислим нещо за подарък?“ два дни преди събитието, няма много време за реакция. Такъв беше случая и с тази инкрустация. Но какво да се прави, …

За да разберете по-добре историята, ще се наложи да започна от много назад във времето. Някога, в най-силните години на социализма в България, сме имали изключително добре развито горско стопанство. Толкова добре развито, че дори сме го изнасяли. И не само като знания или „know-how“ както е прието да се казва сега, а дори и като материални ресурси. През 70-те и 80-те години…

Когато си млад все ти се иска да опиташ от много неща. Всичко ти се струва интересно, примамливо и сякаш закачливо те кани – ела, опитай ме. Може би това е част от незабравия спомен на всеки за собствената му младост. Но трябва да ви кажа, че…

Има стара българска поговорка – „Една птичка пролет не прави“. Ако трябва да я перифразираме, то трябва да кажем, че една що-годе сносна работа върху дърво, майстор не прави.

От предишната история вероятно вече сте разбрали, че самоделните длета дават много кураж, даже и при липса на умения. След като имах длета, то значи вече мога и да издялкам нещо с тях, нали. Много добре звучи. На теория.

Ако вече сте прочели предишната история, то вече сте разбрали, че всяко начало е трудно. А е особено трудно да се опитваш да резбоваш без наличие на поне едно длето. Както по-късно Евгени Димов ме просветли, истината е в ножчето, но и без длета не може.

И тази история, като всяка добра история, започва малко странно. Но пък не може да се каже и че няма предисловие. А предисловието не е тук и не сега, а преди доста години, както самата тази история. И за да не ви обяснявам, можете да видите самата история, която се разви в коментарите на ето тази публикация на Евгени Димов.