Днес ще си поговорим за самата изработка, за това какви корекции се наложиха при тестването на тези резбарски ножове, както и за съхранението и комплектоването им. Веднага казвам, че още в началото се бях отказал да ги украсявам по какъвто и да било начин. Това щеше да отнеме много време, а проблемът беше станал належащ. Обработката на метала на ръка отне достатъчно енергия и не исках да забавям още.
Със сигурност ви казвам, че няма такова нещо като един вид дръжка. И не се заблуждавайте, че стандартните дръжки, с които се продават ножовете са с идеалната за целта форма. Няма нищо по-далеч от истината от това твърдение. Единствената добра ръкохватка на резбарски нож е тази, която е специално направена за вашата ръка. Тази, в която ръката ви се чувства „у дома си“.
Нека да сме наясно с геометрията – това не е ромб. Фигурата върху капака на тази кутия е квадрат с равни страни и прави ъгли,… Прочетете повече »Упражнения с кутийки: 5. Ромб върху извит капак
Европейците обичат да се показват като център на цивилизацията. И като всяка цивилизация и европейската си има изкуства, като част от културата. Тъжната истина за европейското културно наследство (или тъжна поне за европейците), е че голяма част от това наследство е дошло от Азия. Във времената, когато Източната римска империя (западната вече не е съществувала) е имала много повече азиатски и африкански, отколкото европейски територии, и византийците на практика са контролирали цялото мореплаване в средиземноморския басейн, не е учудващ такъв един трансфер.
Трябва да признаем, че понякога странни неща се наричат изкуство. И ако това се случваше само на ежедневно ниво и някой си човек твърдеше, че видиш ли, прави изкуство, сигурно нямаше да прави впечатление. Но по всичко изглежда, че на колкото по-високо ниво се представят „произведенията“, толкова по-странни са те.
И аз, като всички зависими хора, рационализирам и се оправдавам. Обикновено с това, че първо дърворезбата не е смъртоносна, а второ че така ставам по-добър. Понякога на пика на абстиненцията си съм склонен да кажа и най-невероятни неща. Като например, че всички тези дървени кутии ще бъдат красиво резбовани и ще зарадват някого. В такива моменти психолога в мен проговаря и казва: „Мдаааааа, определено бълнува! Със сигурност става дума за зависимост, да му потърсим психиатър!“
Вдъхновението за този дизайн дойде докато гледам какви чудеса правят японците с дървото. Те имат изкуство наречено йосеги (寄木細工). Това е украса на най-различни предмети с тънки ленти фурнир изрязан от блокчета със слепени различни дървесини в различен цвят, в най-разнообразни форми и подредби. От такова блокче, със японско дървено ренде (канна) се изваждат много тънки ленти-стружки, които представляват фурнира.
Не искам да се оправдавам, но размерът беше по-малък и от предишния (80 х 110 мм), а материалът липа. Липата не е най-подходящото дърво за микродърворезба. И все пак, оказва се, че не всички имат моите критерии и на някого това все пак му харесва.
Всеки резбар, рано или късно стига до момента, в който му се иска да направи поне една кутия. Добре резбованата кутийка обикновено стои стилно и привлича погледа. Но постигането на такъв ефект рядко е плод на спонтанен изблик на творческа енергия. Няколко различни фактора влияят върху крайния резултат и тяхното съвместяване и балансиране е много важен момент в дизайна. Но стига съм ви замайвал с общи приказки, а да поговорим за конкретно тази кутийка.
Аканта е може би най-стария известен изобщо орнамент. Първите му образци са от около 2500 г. пр. н.е. и продължава да се среща и използва и до днес. Разновидностите му са толкова много и интерпретациите на мотива толкова разнообразни, че понякога е трудно да се разпознае.